В Европа и Централна Азия - икономическа стабилност сред бавен растеж

Вашингтон, 17 октомври 2024 г. – Икономическият растеж в развиващите се икономики на региона Европа и Централна Азия се стабилизира след поредица от кризи, но на нива значително по-ниски от тези в началото на хилядолетието, се казва в последния икономически доклад на Световната банка за региона, публикуван днес.

Очаква се регионалният растеж да се забави до 3,3% тази година от 3,5% през 2023 г., като ще се забави още до 2,6% през 2025 г. Това е значително по-слаб растеж от средния 5,1% за периода 2000-09 и под необходимите нива за страните със средни доходи да постигнат статут на икономики с високи доходи в рамките на едно или две поколения. По-ниската инфлация подтиква някои централни банки да започнат да намаляват основните лихвени проценти тази година. Въпреки това, предпазливостта за промени в политиките преобладава поради опасенията за продължаващ натиск върху цените.

Докладът призовава за значителни реформи в образователните системи в целия регион, особено в сферата на висшето образование, за да се отключи човешкият талант, необходим за възстановяване на икономическия растеж и за ускоряване на сближаването със страните с високи доходи.

„Страните от региона Европа и Централна Азия умело се справиха с последните шокове от високата инфлация, последиците от инвазията на Русия в Украйна и слабия растеж в Европейския съюз - ключов експортен пазар за региона,“ каза Антонела Басани, вицепрезидент на Световната банка за регион Европа и Централна Азия. „За да постигнат по-силен растеж на производителността в дългосрочен план, ще бъде важно за страните от региона значително да подобрят качеството както на средното, така и на висшето образование, което е ключово за укрепване на човешкия капитал и креативността.“

В момента икономическият растеж в развиващите се икономики на Европа и Централна Азия се поддържа от частното потребление поради нарастващите заплати, правителствените трансфери към домакинствата и спадащата инфлация. Притокът на парични преводи от работещите зад граница също е над нивата отпреди пандемията и продължава да подкрепя икономическото разширяване в Западните Балкани, Южен Кавказ и Централна Азия.

Туризмът е друга светла точка в историята на растежа в региона, като международните туристически пътувания надминават нивата преди пандемията. Турция отбеляза почти 30% повече туристически посещения през първата половина на тази година в сравнение със същия период през 2018 и 2019 г. Възстановяването на износа на стоки обаче е слабо поради забавянето в Европейския съюз.

В Украйна значителните щети от инвазията на Русия и масовите прекъсвания на електричеството вероятно ще забавят растежа от 5,3% миналата година до 3,2% тази година, като се очакват 2% през 2025 г. В Русия по-строгата парична политика и все по-големите ограничения върху производствения капацитет и трудовите ресурси се очаква да забавят растежа от 3,6% през 2023 г. до 3,2% тази година и до 1,6% през 2025 г.

Растежът в Турция, втората по големина икономика в региона след Русия, се очаква да се забави до 3,2% тази година, от 5,1% през 2023 г., поради продължаващото ребалансиране на икономиката поради разширение, водено от потреблението, и нормализирането на паричната и фискалната политика. Растежът на инвестициите също се забави рязко поради съкращенията на публичните инвестиции, високите разходи за заеми и по-нататъшното охлаждане на строителната дейност.

Инвестиране в образованието за повишаване на човешкия капитал и стимулиране на растежа

В специален анализ, посветен на таланта и неговата критична роля като двигател на икономическия растеж, докладът установява, че качеството на образованието се влошава в критичен момент, когато много страни в региона вече се сблъскват със значителни предизвикателства - демографски и на човешкия капитал. Населението застарява бързо в много страни и участието на работната сила остава ниско в някои части на региона, особено за жените.

„Най-големият потенциал за повишаване на дългосрочния растеж в региона се крие в повишаването на качеството на образованието, особено на висшето образование,“ каза Ивайло Изворски, главен икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия. „Приоритизирането на качеството на образованието и подкрепата за учене през целия живот ще помогнат на страните да укрепят своя човешки капитал, да намалят неправилното разпределение и загубата на таланти, да стимулират иновациите и да задвижат устойчив икономически растеж и развитие.“

Докладът отбелязва, че в целия регион има високи нива на записване във всички нива на образователните системи. Проблемът обаче е в качеството на образованието, което се е влошило през последните години. Резултатите от тестовете на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), която се провежда за 15-годишните ученици, са се понижили значително през последното десетилетие. Разликите в качеството на базовото (начално и средно) образование са особено големи за учениците от уязвими групи.

Висшето образование се представя дори по-слабо от базовото образование. Страни в други региони със сходно качество на базово образование или със сходно ниво на доходи имат по-добри университети. Например, само девет институции от региона са в Топ 500 на класацията на Times Higher Education за световни университети.

Слабостите в системите на висшето образование включват остарели учебни програми, липса на инвестиции в оборудване и инфраструктура, лошо управление и разрив между образованието и нуждите на пазара на труда. За справяне с тези предизвикателства ще са необходими усилия за ускоряване на реформите в учебните програми, особено в предметите на науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM), подобряване на качеството на висшето образование и привличане на повече и по-добре обучени учители за повишаване на създаването на човешки капитал.