Вашингтон, 17 октомври 2024 г. – Икономическият растеж в развиващите се икономики на региона Европа и Централна Азия се стабилизира след поредица от кризи, но на нива значително по-ниски от тези в началото на хилядолетието, се казва в последния икономически доклад на Световната банка за региона, публикуван днес.
Очаква се регионалният растеж да се забави до 3,3% тази година от 3,5% през 2023 г., като ще се забави още до 2,6% през 2025 г. Това е значително по-слаб растеж от средния 5,1% за периода 2000-09 и под необходимите нива за страните със средни доходи да постигнат статут на икономики с високи доходи в рамките на едно или две поколения. По-ниската инфлация подтиква някои централни банки да започнат да намаляват основните лихвени проценти тази година. Въпреки това, предпазливостта за промени в политиките преобладава поради опасенията за продължаващ натиск върху цените.
Докладът призовава за значителни реформи в образователните системи в целия регион, особено в сферата на висшето образование, за да се отключи човешкият талант, необходим за възстановяване на икономическия растеж и за ускоряване на сближаването със страните с високи доходи.
„Страните от региона Европа и Централна Азия умело се справиха с последните шокове от високата инфлация, последиците от инвазията на Русия в Украйна и слабия растеж в Европейския съюз - ключов експортен пазар за региона,“ каза Антонела Басани, вицепрезидент на Световната банка за регион Европа и Централна Азия. „За да постигнат по-силен растеж на производителността в дългосрочен план, ще бъде важно за страните от региона значително да подобрят качеството както на средното, така и на висшето образование, което е ключово за укрепване на човешкия капитал и креативността.“
В момента икономическият растеж в развиващите се икономики на Европа и Централна Азия се поддържа от частното потребление поради нарастващите заплати, правителствените трансфери към домакинствата и спадащата инфлация. Притокът на парични преводи от работещите зад граница също е над нивата отпреди пандемията и продължава да подкрепя икономическото разширяване в Западните Балкани, Южен Кавказ и Централна Азия.
Туризмът е друга светла точка в историята на растежа в региона, като международните туристически пътувания надминават нивата преди пандемията. Турция отбеляза почти 30% повече туристически посещения през първата половина на тази година в сравнение със същия период през 2018 и 2019 г. Възстановяването на износа на стоки обаче е слабо поради забавянето в Европейския съюз.
В Украйна значителните щети от инвазията на Русия и масовите прекъсвания на електричеството вероятно ще забавят растежа от 5,3% миналата година до 3,2% тази година, като се очакват 2% през 2025 г. В Русия по-строгата парична политика и все по-големите ограничения върху производствения капацитет и трудовите ресурси се очаква да забавят растежа от 3,6% през 2023 г. до 3,2% тази година и до 1,6% през 2025 г.
Растежът в Турция, втората по големина икономика в региона след Русия, се очаква да се забави до 3,2% тази година, от 5,1% през 2023 г., поради продължаващото ребалансиране на икономиката поради разширение, водено от потреблението, и нормализирането на паричната и фискалната политика. Растежът на инвестициите също се забави рязко поради съкращенията на публичните инвестиции, високите разходи за заеми и по-нататъшното охлаждане на строителната дейност.
Инвестиране в образованието за повишаване на човешкия капитал и стимулиране на растежа
В специален анализ, посветен на таланта и неговата критична роля като двигател на икономическия растеж, докладът установява, че качеството на образованието се влошава в критичен момент, когато много страни в региона вече се сблъскват със значителни предизвикателства - демографски и на човешкия капитал. Населението застарява бързо в много страни и участието на работната сила остава ниско в някои части на региона, особено за жените.
„Най-големият потенциал за повишаване на дългосрочния растеж в региона се крие в повишаването на качеството на образованието, особено на висшето образование,“ каза Ивайло Изворски, главен икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия. „Приоритизирането на качеството на образованието и подкрепата за учене през целия живот ще помогнат на страните да укрепят своя човешки капитал, да намалят неправилното разпределение и загубата на таланти, да стимулират иновациите и да задвижат устойчив икономически растеж и развитие.“
Докладът отбелязва, че в целия регион има високи нива на записване във всички нива на образователните системи. Проблемът обаче е в качеството на образованието, което се е влошило през последните години. Резултатите от тестовете на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), която се провежда за 15-годишните ученици, са се понижили значително през последното десетилетие. Разликите в качеството на базовото (начално и средно) образование са особено големи за учениците от уязвими групи.
Висшето образование се представя дори по-слабо от базовото образование. Страни в други региони със сходно качество на базово образование или със сходно ниво на доходи имат по-добри университети. Например, само девет институции от региона са в Топ 500 на класацията на Times Higher Education за световни университети.
Слабостите в системите на висшето образование включват остарели учебни програми, липса на инвестиции в оборудване и инфраструктура, лошо управление и разрив между образованието и нуждите на пазара на труда. За справяне с тези предизвикателства ще са необходими усилия за ускоряване на реформите в учебните програми, особено в предметите на науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM), подобряване на качеството на висшето образование и привличане на повече и по-добре обучени учители за повишаване на създаването на човешки капитал.
Прогноза за страните от Европа и Централна Азия | ||||||
(Реален растеж на БВП по пазарни цени в проценти, освен ако не е посочено друго) | ||||||
Държава | 2021 | 2022 | 2023 | 2024e | 2025f | 2026f |
Албания | 8.9 | 4.9 | 3.4 | 3.3 | 3.4 | 3.4 |
Армения | 5.8 | 12.6 | 8.3 | 5.5 | 5.0 | 4.6 |
Азербайджан | 5.6 | 4.6 | 1.1 | 3.2 | 2.7 | 2.4 |
Беларус | 2.4 | -4.7 | 3.9 | 4.0 | 1.2 | 0.8 |
Босна и Херцеговина | 7.3 | 3.8 | 1.6 | 2.8 | 3.2 | 3.9 |
ългария | 7.7 | 3.9 | 1.8 | 2.2 | 2.8 | 2.7 |
Хървария | 13.0 | 7.0 | 3.1 | 3.5 | 3.0 | 2.8 |
Грузия | 10.6 | 11.0 | 7.5 | 7.5 | 5.2 | 5.0 |
Казахстан | 4.3 | 3.2 | 5.1 | 3.4 | 4.7 | 3.5 |
Косово | 10.7 | 4.3 | 3.3 | 3.8 | 3.9 | 4.0 |
Киргизстан | 5.5 | 9.0 | 6.2 | 5.8 | 4.5 | 4.5 |
Молдова | 13.9 | -4.6 | 0.7 | 2.8 | 3.9 | 4.5 |
Черна гора | 13.0 | 6.4 | 6.3 | 3.4 | 3.5 | 3.2 |
Северна Македония | 4.5 | 2.2 | 1.0 | 1.8 | 2.5 | 3.0 |
Полша | 6.9 | 5.6 | 0.2 | 3.2 | 3.7 | 3.4 |
Румъния | 5.7 | 4.1 | 2.1 | 2.0 | 2.7 | 3.5 |
Руска федерация | 5.9 | -1.2 | 3.6 | 3.2 | 1.6 | 1.1 |
Сърбия | 7.7 | 2.5 | 2.5 | 3.8 | 4.2 | 4.0 |
Таджикистан | 9.4 | 8.0 | 8.3 | 7.2 | 5.5 | 5.0 |
Турция | 11.4 | 5.5 | 5.1 | 3.2 | 2.6 | 3.8 |
Украйна | 3.4 | -28.8 | 5.3 | 3.2 | 2.0 | 7.0 |
Узбекистан | 8.0 | 6.0 | 6.3 | 6.0 | 5.8 | 5.9 |
Източник: Световна банка. |