БРЮКСЕЛ, 6 декември 2022 г. — В световен мащаб добивът на суровини възлиза на над 100 милиарда тона годишно. Тази зашеметяваща цифра се дължи както на постоянно високите нива на потребление на материали в страните с високи доходи, така и на бързо нарастващите нужди в нововъзникващите икономики.
Първият изчерпателен доклад на Световната банка за кръговата икономика, озаглавен „Квадратура на кръга: Политики от прехода на кръговата икономика на Европа“, разкрива че настоящият линеен модел на икономическа експанзия „вземи-направи-използвай-изхвърли“ е все по-неустойчив не само от гледна точка на околната среда, но също и поради съображения за икономическа сигурност и приобщаване. Докладът достига до извода, че цялостни пакети от политики могат да намалят потреблението на материали, като същевременно се поддържа растежа и се създава благосъстояние.
Страните в Европейския съюз (ЕС) са глобални лидери в насърчаването на прехода към кръговата икономика, след като го превърнаха в център на своята стратегия за растеж и започнаха мащабна програма за регулаторни реформи. Докладът на Световната банка разглежда опита на ЕС в развитието на концепцията за кръгова икономика, за да намерят поуки, които биха могли да послужат на страните в и извън границите на Европа. Докладът също така заключава, че амбициозните политики за кръгова икономика могат да намалят общото използване на материали в Европа с до 11 процента и ефективно да отделят растежа от използването на суровини в рамките на едно десетилетие.
През последните две десетилетия като цяло използването на материали в ЕС е намаляло с 9,4 процента, а делът на ресурсите, получени от рециклирани отпадъци, се е увеличил с почти 50 процента. Въпреки това, макар и впечатляващ, напредъкът в прехода към кръгова икономика изглежда по-ограничен, когато се разглежда във връзка с действителния материален отпечатък на Европа.
„Нашият доминиращ глобален икономически модел „вземи-направи-използвай-изхвърли“ е неустойчив. Сегашното глобално търсене на природни ресурси надвишава регенеративния капацитет на нашата планета с коефициент 1,75, а ние просто нямаме друга планета“, смята Галина Винселет, директор на Световната банка за ЕС. „Европа е водеща в прехода към кръговата икономика, но кръговите бизнес модели трябва да преминат от нишата към масовата употреба. Добрата новина е, че правилните политики, насочени към създаване на стимули за ценообразуване на природните ресурси, предоставянето на информация за по-добро вземане на решения от икономическите участници, както и по-широкото интегриране от институциите на кръговите механизми като дневен ред на правителствата и стимул за отключване на инвестиции – всичко това може да доведе до значителен напредък.”
Частният сектор в Европа е основният двигател на кръговата икономика, но иновативните бизнес-модели, основани на кръга, остават ограничени както по отношение на обхват на разпространение, така и като дълбочина и бързина на прилагане. Средното проникване на пазара на тези модели е около 5 до 10%, като рециклираните материали понастоящем представляват само 8.6% от суровините, влагани в производството, а делът на повторното производство на различни продукти в сравнение с новопроизведените е само 1.9 на сто. Затова без бързо разширение на обхвата няма как да се реализира потенциалът на кръговата икономика.
„Въпреки че плащат екологичната цена на настоящия ни линеен модел, развиващите се страни – особено тези, чиито икономики са силно концентрирани върху износа на суровини – също са изправени пред свързани с търговията рискове от политиките за кръгова икономика, въведени в страни с високи доходи“, каза Самех Уахба, регионален директор за устойчиво развитие за Европа и Централна Азия. „Развиващите се страни трябва да заемат централно място в глобалния преход към по-кръгова икономика“.
И накрая, докладът подчертава, че в Европа икономическата цена от отделянето на растежа от използването на материали, може да бъде компенсирана от подходящи фискални политики, насочени към прехвърляне на данъчната тежест от труда към добива, употребата и отпадъците.
