ВАШИНГТОН, 4 октомври 2022 – Продължаващата война в Украйна помрачи перспективите за икономическо възстановяване след пандемията в нововъзникващите и развиващите се икономики в региона на Европа и Централна Азия, твърди последният икономически доклад на Световната банка за региона, публикуван днес.
Икономическата активност ще остане силно понижена през следващата година, с минимален растеж от 0,3% през 2023 г., тъй като шоковете в цените на енергийните носители продължават да оказват влияние върху региона. Досега обаче регионът се справи с бурята от руската инвазия в Украйна по-добре от прогнозираното. Очаква се производството в региона да се свие с 0,2% тази година, отчитайки растеж над очаквания в някои от най-големите икономики в региона и удължавайки предпазливо програмите за стимулиране от времената на пандемията.
Очакванията сега са икономиката на Украйна да се свие с 35% тази година, въпреки че икономическата активност е белязана от унищожаването на производствения капацитет, щетите върху земеделските земи и намаленото предлагане на работна ръка, тъй като се оценява, че повече от 14 милиона души са били разселени. Според последните оценки на Световната банка нуждите от инвестиции за възстановяване и реконструкция в социалните, производствените и инфраструктурните сектори на страната възлизат на най-малко 349 милиарда долара, което е повече от 1,5 пъти повече от размера на предвоенната икономика на Украйна през 2021 г.
„Руската инвазия в Украйна предизвика едно от най-големите разселения и нанесе тежки щети на икономическия живот и обикновените хора “, каза Анна Биерде, вицепрезидент на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия. „Украйна се нуждае както от огромна финансова подкрепа докато тази ненужна война продължава, така и от проекти за възстановяване и реконструкция, които могат бързо да бъдат приложени. “
Световната икономика е отслабена от войната поради значителните смущения в търговията и шоковете в цените на храните и горивата, като всичко това допринася за високата инфлация и последващото затягане финансирането в световен аспект. Икономическата активност в еврозоната - най-големият икономически партньор на нововъзникващите и развиващите се икономики (EMDE) в Европа и Централна Азия, се влоши значително през втората половина на 2022 г. поради проблеми във веригите на доставки, финансови трудности и спад в доверието на потребителите и бизнеса . Най-вредните ефекти от инвазията в Украйна са свързани със скока в цените на енергията на фона на големи намаления на руските енергийни доставки.
Понижаването на прогнозите за растеж през 2023 г. е широко разпространено в нововъзникващите и развиващите се икономики в Европа и Централна Азия, тъй като перспективите на региона особено несигурни. Продължаването и ожесточаването на войната може да причини значително по-големи икономически и екологични щети и носи по-голям потенциал за фрагментация на международната търговия и инвестиции. Рискът от финансов стрес също остава висок предвид високите нива на дълга и инфлацията.
Допълнителна част на доклада се спира върху аспектите на енергийната криза в региона. Световните цени на петрола, газа и въглищата се покачват от началото на 2021 г., но нивата им достигнаха рекорди след нахлуването на Русия в Украйна, напомпвайки инфлацията до нива, невиждани от десетилетия. Тази безпрецедентна криза има последици както за потребителите, така и за правителствата – ограничава фискалното пространство, фирмената производителност; и благосъстоянията на домакинствата.
От енергийната криза най-силно ще бъдат засегнати страните със средна до висока зависимост от вноса на природен газ за отопление (което представлява 30% от търсенето на енергия), за нуждите промишлеността или за производство електричество, както и държавите, тясно свързани с енергийните пазари на ЕС. Тези страни трябва да се подготвят за недостиг на газ и да въведат планове за извънредни ситуации с цел смекчаване на най-лошите въздействия върху домакинствата и фирмите, включително пестене на енергия, повишаване на енергийната ефективност и прилагане на квоти. Други дености, които изискват относително минимални инвестиции и имат незабавно въздействие, включват провеждане на кампании за промяна на потребителското поведение с особен фокус върху ефективността на отоплението в домове и сгради, като уплътняване на прозорци и добавяне на изолация.
„Припокриващите се кризи - войната в Украйна, продължаващата пандемия и скокът на цените на храните и горивата, болезнено напомнят на правителствата, че трябва да бъдат подготвени да управляват масивни, неочаквани сътресения, които се развиват много бързо“, каза г-жа Биерде. „Системите за социална защита, които са в основата на усилията за борба с бедността, трябва да бъдат модернизирани, за да станат ефективни при сътресения, както и при по-дългосрочни предизвикателства.“
Докладът също така включва специална глава, посветена на системите за социална защита в региона, които изиграха важна роля за подкрепа на домакинствата и бизнеса по време на пандемията и както и за посрещане на последиците от войната в Украйна.
В отговор на пандемията в региона бяха използвани два широкообхватни политически инструмента – мерки за защита на доходите и мерки за защита на работните места. Докладът оценява ефективността на тези мерки за насърчаване на икономическия растеж, намаляване на бедността и запазване на работните места. Изследването установява, че в краткосрочен план по-високите разходи за мерки за защита на работните места са свързани с по-висока заетост и по-малко бедност. Ефектът от тези мерки за стимулиране на растежа обаче не е толкова категорично ясен.
Уроците от пандемията са важни за създателите на политики, за да може системите за социална защита да станат адаптивни и приобщаващи, за да се адресират ефективно както краткосрочните шокове в икономиката, така и по-дългосрочните тенденции, които променят пазарите на труда, включително глобализацията, демографските тенденции, технологичните иновации и въздействието на изменението на климата и климатичните политики.
Политическите интервенции за изграждане на системи за социална защита в бъдеще могат да включват комбинация от (а) гарантирана подкрепа за минимален доход, предназначена да защити лицата и домакинствата от неблагоприятни сътресения, (б) регулаторни реформи, които постепенно премахват ограниченията върху практиките за наемане и уволнения и в крайна сметка да подкрепят създаването на работни места в частния сектор и намаляването на неформалния сектор; (в) засилен обхват и защита на уязвимите групи; и (г) цифровизация за подобряване на качеството и количеството на предоставяните услуги.
