Разпространението на вариантите на COVID-19 заедно с инфлацията, задлъжнялостта и неравенството засилват несигурността
ВАШИНГТОН, 11 януари 2022 г — След силното възстановяване през 2021 г. глобалната икономика навлиза в подчертано забавяне на фона на нови заплахи от варианти на COVID-19 и нарастване на инфлацията, задлъжнялостта и неравенството в доходите, което може да застраши възстановяването в нововъзникващите и развиващите се икономики, според последния доклад на Световната банка за глобалните икономически перспективи. Очаква се световният растеж да се забави значително от 5,5% през 2021 г. до 4,1% през 2022 г. и 3,2% през 2023 г., тъй като търсенето се разсейва, а фискалната и парична подкрепа спират.
Бързото разпространение на варианта на Омикрон показва, че пандемията вероятно ще продължи да нарушава икономическата активност в близко бъдеще. В допълнение, значителното забавяне в големите икономики – включително Съединените щати и Китай – ще надделее над външното търсене в нововъзникващите и развиващите се икономики. Във време, когато правителствата в много развиващи се икономики нямат пространство за политики, за да подкрепят икономическите дейности при нужда, нови огнища на COVID-19, постоянни затруднения във веригата на доставки и инфлационен натиск в съчетание с повишена финансова уязвимост на много места по света може да увеличат риска от „твърдо приземяване“.
„Световната икономика е изправена едновременно пред COVID-19, инфлация и несигурност в политиките, като правителствените разходи и паричните политики са в неизвестност. Нарастващото неравенство и предизвикателствата за сигурността са особено вредни за развиващите се страни“, каза президентът на групата на Световната банка Дейвид Малпас. „За да тръгнат повече държави по пътя на растежа, трябват съгласувани международни действия и изчерпателен набор от национални политически решения“.
Забавянето ще съвпадне с нарастващите различия в темповете на растеж между развитите икономики, нововъзникващите и развиващите се икономики. Очаква се растежът в развитите икономики да намалее от 5% през 2021 г. до 3,8% през 2022 г. и до 2,3% през 2023 г. – темп, който, макар и умерен, ще бъде достатъчен, за да възстанови производството и инвестициите до нива равни на предпандемичните. В нововъзникващите и развиващите се икономики обаче се очаква растежът да спадне от 6,3% през 2021 г. на 4,6% през 2022 г. и 4,4% през 2023 г. До 2023 г. всички развити икономики ще постигнат пълно възстановяване на производството; въпреки това производството в нововъзникващите и развиващите се икономики ще остане с 4 процента под тенденцията преди пандемията. За много уязвими икономики неуспехът е още по-голям – производството в крехките и засегнати от конфликти икономики ще бъде 7 на сто по-ниско, а в малките островни държави дори 8,5% под нивото.
Междувременно нарастващата инфлация – която удря особено силно работещите с ниски доходи – ограничава паричната политика. В световен мащаб и в развитите икономики инфлацията е с най-високи темпове от 2008 г. В развиващите се пазари и развиващите се икономики тя е достигнала най-високия си темп от 2011 г. Много нововъзникващи и развиващи се икономики оттеглят политическата подкрепа, за да овладеят инфлационния натиск и това става много преди възстановяването да е завършено.
Последният доклад за глобалните икономически перспективи включва аналитични раздели, които предоставят анализ за три възникващи пречки пред трайното възстановяване в развиващите се икономики. Първата, свързана с дълга, сравнява най-новата международна инициатива за справяне с неустойчивия дълг в развиващите се икономики – Общата рамка на Г-20 – с предишни координирани инициативи за улесняване и облегчаване на дълговото бреме. Отбелязвайки, че COVID-19 изтласка общия глобален дълг до най-високото ниво от половин век насам, във времена на сложен кредиторски пейзаж, докладът твърди, че бъдещите координирани инициативи за облекчаване на дълга ще срещнат по-големи препятствия. Прилагането на поуките от миналите преструктурирания към общата рамка на Г-20 може да повиши нейната ефективност и да избегне недостатъците, пред които са изправени по-ранните инициативи.
„Изборът, който създателите на политики ще направят през следващите няколко години, ще реши хода на следващото десетилетие“, каза Мари Пангесту, управляващ директор на Световната банка за политиката за развитие и партньорствата. „Непосредственият приоритет трябва да бъде по-широко и справедливо използване на ваксините, за да може пандемията да бъде поставена под контрол. Но справянето с неравния път на на развитието, като например нарастващото неравенство, ще изисква постоянни действия. Във време на висок дълг глобалното сътрудничество ще бъде от съществено значение, за да помогне за предоставяне на финансови ресурси за развиващите се икономики, за да могат те да постигнат зелен, устойчив и приобщаващ растеж.
Вторият аналитичен раздел разглежда последиците от циклите на бум и спад на цените на суровините за развиващите се пазари и развиващите се икономики, повечето от които са силно зависими от износа на суровини. Той установява, че тези цикли са били особено интензивни през последните две години, когато цените на суровините се сринаха с пристигането на COVID-19 и след това се повишиха, в някои случаи до невиждани висоти през миналата година. Глобалното макроикономическо развитие и факторите за предлагане на стоки вероятно ще доведат до продължаване на циклите на бум-спад на стоковите пазари. За много стоки тези цикли могат да бъдат засилени от изменението на климата и от прекратяването на използването на изкопаеми горива. Анализът също така показва, че бумът на цените на суровините от 70-те години на миналия век има тенденция да бъде по-голям от спадовете,
Третият аналитичен раздел изследва влиянието на COVID-19 върху глобалното неравенство. Изводите са, че пандемията повиши глобалното неравенство в доходите, като отчасти обърна постиженията през предходните две десетилетия. Вирусът също така увеличи неравенството в много други сфери на човешката дейност – както по отношение на наличността на ваксини; така и по отношение на икономическия растеж, достъпа до образование и здравеопазване; и дори в мащаба на загубата на работни места и доходи, които са били по-тежки за жените и нискоквалифицираните и неформалните работници. Тази тенденция има потенциал да остави трайни белези: например загубите на човешкия капитал, причинени от прекъсвания в образованието, могат да се прехвърлят през поколенията.
Айхан Косе, директор на групата за перспективи на Световната банка, заяви: „В светлината на прогнозираното забавяне на растежа на производството и инвестициите, ограниченото пространство за политики и значителните рискове, замъгляващи перспективите, нововъзникващите и развиващите се икономики ще трябва внимателно да калибрират фискалната и паричната си политики. Те също така трябва да предприемат реформи, за да заличат белезите от пандемията. Тези реформи трябва да бъдат насочени към засилване на инвестициите и човешкия капитал и да променят доходите и неравенството между половете, като в същото време се справят с предизвикателствата от изменението на климата.
Изтеглете глобални икономически перспективи тук.
Регионални перспективи:
Източна Азия и Тихия океан: Предвижда се растежът да се забави до 5,1% през 2022 г., преди да се увеличи леко до 5,2% през 2023 г. За повече вж. регионален преглед.
Европа и Централна Азия:Предвижда се растежът да се забави до 3,0% през 2022 г. и 2,9% през 2023 г. За повече вж.регионален преглед.
Латинска Америка и Карибите:Предвижда се растежът да се забави до 2,6% през 2022 г., преди да се увеличи леко до 2,7% през 2023 г. За повече вж.регионален преглед.
Близкия изток и Северна Африка:Предвижда се растежът да се ускори до 4,4% през 2022 г., преди да се забави до 3,4% през 2023 г. За повече вж.регионален преглед.
Южна Азия:Предвижда се растежът да се ускори до 7,6% през 2022 г., преди да се забави до 6,0% през 2023 г. За повече вж.регионален преглед.
Африка на юг от Сахара:Предвижда се растежът да се ускори леко до 3,6% през 2022 г. и да нарасне допълнително до 3,8% през 2023 г. За повече вж. регионален преглед.
