Вашингтон, 7 октомври, 2020 – Възникващите и развиващи се икономики в региона на Европа и Централна Азия са напът да се свият с 4,4% тази годида, което представлява най-тежката рецесия от финансовата криза през 2008 г. насам, става ясно от последното издание на Икономическия обзор за региона, разпространено днес.
Растежът се очаква да се възстанови през 2021 г. в диапазона от 1,1 до 3,3 на сто. Прогнозата обаче остава крайно несигурна, а рисковете са в низходяща посока.
Темповете на възстановяване зависят от продължителността на пандемията от коронавируса COVID-19, както и от наличието и разпределянето на ваксина и не на последно място от степента на подобрение в глобаната търговия и инвестиции. В резултат от всичко това растежът на региона може да бъде по-нисък от очаквания, особено ако пандемията се задълбочи.
“В тези тежки времена страните от Европа и Централна Азия трябва да погледнат отвъд непосредствената криза и да се подготвят за по-устойчиво възстановяване след пандемията“, заяви Ана Биерде, Вицепрезидент на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия. “Това означава да се засили управлението, да де подобри инвестиционния климат, да се засилят иновациите и дигиталното развитие. От особена важност ще са значителните и устойчиви инвестиции в качествено образование и здравна грижа“.
Причиненото от пандемията свиване през 2020 г. се очаква да увеличи бедността във всички страни от региона. При линия от 3,20 долара на ден, прогнозата предполага допълнителни нови 2,2 млн. души да изпаднат в бедност. При линия от 5,50 долага на ден, праг, използван за страните с нива на доходи над средните, увеличаването на броя на бедните ще бъде с нови 6 млн. души.
Пандемията се отрази неблагоприятно на образованието и здравеопазването в региона. Вирусът вече уби хиляди хора, а много от тези, които оцеляха, получиха дългосрочни увреждания на здравето. Затварянето на училищата може да рефлектира в образователни пропуски, изразяващи се от една трета до цяла пропусната година в учене, като това се очаква да засили неравенствата, засягайки непропорционално учениците от уязвими групи.
Специален анализ в доклада разкрива, че подобряването на достъпа и качеството на висшето образование и намаляването на рисковите фактори за здравето на възрастните, ще бъдат ключови за устойчивото възставяване на региона. Страните от региона като цяло предоставят добро основно образование и здравни услуги, както сочи Индексът на човешкия капитал (Human Capital Index) на Световната банка, но може да бъде направено повече, за да успеят в бъдеще хората и държавите.
“Само да се оцелее не е достатъчно, нито пък само да се завърши основно училище. Възрастните трябва да останат здрави, активни и производителни по време на целия им живот“, смята Асли Демиргуч-Кунт, Главен икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия. “От особена важност е да се намалят здравните рискове от затлъстяването, тютюнопушенето и употребата на алкохол, които може да застрашат активния и производителен период на хората, както ида се гарантира, че висшите учебни заведения подготвят студентите за предизвикателствата на пазара на труда на бъдещето“.
В региона повече от 18 на сто от населението е с наднормено тегло, близо 23 на сто от хората злоупотребяват с алкохол, а близо 26 на сто са настоящи пушачи. Тези здравни рискове са особено тежки за Източна Европа и Русия, където продължителността на живота е сред най-ниските в региона. Разпространението на тези рискове засилва не само увеличаването на сърдечно-съдовите заболявания, но също така и смъртността и последиците от заболеваемостта от инфекции като COVID-19.
Доброто качество на висшето образование е ключово за хората, за да останат конкурентоспособни в бързо променящата се пазарна среда. Подобряването на висшето образование в страните от Западните Балкани, Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия ще помогне на държавите да запазят своята високообразована работна ръка от миграция в чужбина.
Разликите по пол в областта на образованието и здравеопазването в региона са ограничени, но там, където съществуват са в полза на жените. Всъщност доклада разкрива, че мъжете трябва да догонват както по отношение на основното, така и на висшето образование. В същото време обаче присъствието на жените в науката, технологиите, инженерните науки и математиката е значително по-малко от това на мажете в отделните държави. А това има важно отражение, защото хората с висше образование от тези сфери е по-вероятно да имат постоянна заетост и са получават по-високи доходи.
Съществува също така и голямо разминаване между половете по отношение на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, като те присъстват повече сред мъжете. В резултат - нивата на смъртност сред мъжете са по-големи спрямо тези за жените в региона и особено в Русия и Източна Европа.
Докладът отбелязва в заключение, че основните предизвикателства остават намяляването на различията в представянето на момчетата в основното и висшето образование, увеличаването на престижността на някои професии за жените, както и въвеждането на политики като по-високо облагане на алкохол и цигари, за да се намали вредното им влияние сред мъжете.
