Варшава, 6 декември 2016 г. – Развитието на финасовия сектор трябва да мине отвъд подобяването на достъпа до кредити от банките. Финансовите системи трябва да се развиват по балансиран начин както чрез банковия, така и чрез небанковия сектори, включително капиталовите пазари, застрахователния пазар, а и другите небанкови финансови институции трябва подобаващо да подкрепят приобщаващия растеж в региона на Европа и Централна Азия, се казва в нов доклад на Световната банка.
Изследването, озаглавено „Рискове и печалби – управление на финансовите инструменти за приобщаващ растеж в Европа и Центална Азия“ (Risks and Returns: Managing Financial Trade-Offs for Inclusive Growth in Europe and Central Asia,) беше представено днес в Националната банка на Полша. Докладът отбелязва, че финансовите системи в икономиките на страните от Европа и Централна Азия са значително по-малко развити и диверсифицирани в сравнение с тези в Западна Европа и в много страни със средни доходи.
Например само 38% от хората в региона използват спестовни финансови продукти, в сравнение с 54% в Западна Европа и страните със средни доходи, а много малък процент използват въобще застрахователни продукти. Недоверието на хората в банките също е на сравнително високи нива спрямо другите региони по света.
“Преодоляването на това недоверие и диверсифицирането на финансовата система са ключови за постигане на устойчив растеж. Политиките трябва да се насочат към създаване на пазарни стимули, като в същото време се намалят бариерите, за да се гарантира, че финансовата система работи в услуга на широк кръг хора и фирми“, смята Дейвид Гулд, водещ икономист на Световната банка в региона на Европа и Централна Азия и автор на доклада. “Този доклад анализира ключовите измерения във финансовата сфера и дава ясна рамка за политики, така че да се изведат приоритети и да се управляват необходимите политически компромиси”.
Според доклада, за да се постигне устойчив и приобщаващ растеж страните от региона трява да обърнат внимание на четири ключови фактора при развитие на финансовите си стистеми, а именно:
- Стабилност (например справяне с необслужваните заеми и намаляване на волатилността при частни кредити)
- Ефикасност (например намаляване на общите разходи и нетните доходи от лихви на активите)
- Приобщаване (например увеличаване на използването на електронни разплащания и застраховки)
- Дълбочина (например развитие на капиталовие пазари и диверсифициране на финансовите системи в отделните страни)
Докладът изтъква, че през 90-те години държавите в региона на Европа и Централна Азия са избрали модел на бързо финансово развитие, фокусирано върху нарастването на банковия кредит, често финансирано чрез чуждестранен капитал. Този модел подпомогна увеличаването на финасовото приобщаване на много фирми и домакинства, но често беше съпроводен с ниска финансова ефикасностт и висока уязвимост. В следствие на това регионът преживя две големи банкови кризи, първата в края на 90-те, а втората след 2008 г.
“Свидетели сме на някакво оживление, но сме свидетели също така и на тенденцията банките сами по себе си да са неспособни да подкрепят приобщаващия растеж, от който има нужда регионът в дългосрочен план“, смята Мартин Мелеки, съавтор на доклада и водещ икономист на Световната банка в региона на Югоизочна Азия. “Слабото повишване на доходите най-вече сред хората с ниски доходи води до увеличаващо се разочарование от статуквото и по-голямо недоверие във финансовия сектор, като всичко това прави неотложна необходимостта от реформи в сектора.”
Докладът изтъква важността страните от региона да обмислят варианти на политики, включително и такива, адресиращи високия процент на необслужвани кредити, като се изгради благоразумна макрорамка, засили се управлението на държавните банки, увеличи се използването на електронните разплащания и се насърчи използването на застраховки срещу увеличаващите се рискове от климатичните промени.
