БУКУРЕЩ, 22 ноември, 2016 г. – Очертава се скромен растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) в страните от региона на Европа и Централна Азия през 2016 г. Ниските цени на петрола и суровините в източната част на региона, намаляването на ръста на инвестициите в Европейския съюз, както и съществуващите структурни предизвикателства във всички държави вредят на растежа и се прибавят към увеличаващия се популизъм и разделение, сочи последният икономически обзор на Световната банка за региона.
Докладът, който беше представен днес в Букурещ, Румъния, в региона се очаква скромен растеж от 1,6% през 2016 г., което е незначително повишение от регистрирания 1,4% през 2015 г., но намаляването на доходите и потреблението най-вероятно ще смегчи последствията от скромния растеж. Тази тенденция се очаква да подължи и през 2017 и 2018 г., като прогнозата за растежа е за 1,5% и 1,8% съответно.
Очаква се растежът да остане положителен в Източна Европа и Централна Азия, на нива от 0,7% през 2016 г., 2,3% през 2017 г. и 2,6% 2018 г. В същото време растежът в Европейския съюз се очаква да се забави незначително, докато прогнозата за ръста на Западните Балкани е да се увеличи от очакваните 2,7% през 2016 г. на 3,2% през 2017 г. и 3,5% през 2018 г.
“Гласуването за Брекзит и бежанската криза поставят на изпитание европейското сътрудничество, докато държавите от източната част на региона все още се мъчат да се нагодят към ниските цени на петрола“, смята Ханс Тимер, главен икономист за региона на Европа и Централна Азия. “Неспособността на целия регион да отключи нови източици на растеж се добавя към нарастващия популизъм и разделение, както и недоверие към институциите“.
Изследвания в доклада посочват, че безпокойството за променящия се икономически пейзаж, и в частност липсата на сигурни работни места, добавят към възхода на политическото разделение в страните от региона. Бързото нарастване на временната и почасовата заетост, както и промененото търсене на умения в резултат на новите дигитални технологии увеличават безпокойствата на хората в региона и променят подкрепата им за политики малко встрани от политическия център.
В отсъствието на силни политики в отговор на това развитие, продължаващите структурни предизвикателства заплашват растежа и намаляването на бедността в региона в дългосрочен план. За да се справят с тези предизвикателства, правителствата и обществото трябва да предоставят нови перспективи пред хората в една нова икономическа ера, без да залитат към мерки, които са работили в миналото при много различни обстоятелства.
“Скромният икономически растеж, който наблюдаваме, е стъпка в правилната посока, но не е достатъчен да намали притесненията на хората от региона, които са обезпокоени за техните икономически перспективи“, смята Сирил Мюлер, вицпрезидент на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия. “Правителствата могат да действат сега, за да помогнат на хората.
Например, те може да предложат политики за учене през целия живот, за да помогнат на хората да си намерят добра работа и да я задържат. Те също така може да предостявят грижа за децата и възрастните, така че да стимулират по-гъвкава заетост. Тези мерки може да гарантират равенство на възможностите и да засилят общия растеж“.
Други възможни политики включват подкрепа за фирмите в усилията им за откриване на нови експортни възможности, които предполагат едно по-конкурентоспособно производство, намалени разходи и време за откриване на бизнес и навлизане на нови пазари, както и премахване на бариерите за преминаване на работната ръка към нови дейности. Тези действия трябва да гарантират, че основните социални и трудови права са защитени и се упражняват по начин без да се подкопава социалната кохезия, особено на уязвимите групи от населението.
В доклада се настоява също и за по-добро изследване и данни за неравенството, включително и за индикатори на възприятията на хората по отношение на променящите се нива на неравенство. Нови доказателства за връзката между търсенето на умения и промените в удовлетвореността от живота могат да насочат промените в политиките така че да отразяват важните икономически процеси и да намаляват социалното и политическо безпокойство.
