Осигуряването на равни възможности за децата е едно от най-сериозните предизвикателства в областта на човешкото развитие. Нарастват опасенията, че децата в неравностойно положение изостават от децата с добър социално-икономически статус, защото не могат да се възползват от същите възможности за качествено ранно детско развитие, включително и предучилищна подготовка.
През 2011 г. беше проведено регионално проучване в страните от Източна и Централна Европа, където има значително ромско население. Изследването показа, че едва 45% от ромските деца са записани в детска градина. След въвеждането на държавни политики, които направиха задължителна предучилищната подготовка за децата на 5 и 6 годишна възраст и обвързаха плащанията на детски надбавки с редовно посещение на детска градина, записването сред ромските деца се повиши до 68%.
От решаващо значение беше да се намерят ефективни начини за постигане на максимално равнище на записване и посещаемост в детската градина на децата от бедните населени места.
В настоящата публикация „Насърчаване на посещаването на детска градина от деца в неравностойно положение“ са представени резултатите от мащабно многоцентрово рандомизирано контролирано проучване, проведено през периода 2014—2015 г. в 236 бедни населени места в България. Целта беше да се повиши посещаемостта в целодневните детски градини сред децата от бедни семейства на възраст между 3 и 5 години, предимно от ромски (74% от извадката) и турски етнос (13%).
На децата и техните семейства, участващи в проучването, бе предложена подкрепа в четири направления:
- Информационна кампания за ползите от детската градина
- Безплатен достъп (без такса за детска градина и скрити разходи)
- Безплатен достъп + 7 лв. купон за храна под условие за редовно посещение
- Безплатен достъп + 20 лв. купон за храна под условие за редовно посещение
Настоящото проучване установява, че премахването на разходите за детска градина намалява наполовина дела на децата на възраст между 3 и 5 години, които не са записани в детска градина. Тази мярка повишава и посещаемостта с около 20 %.
Допълнителните финансови стимули в размер на 7 или 20 лв. месечно, отпускани в рамките на проучването под условие за посещаване на занимания, нямат допълнително въздействие, което доказва, че разходите за такси са по-съществена пречка, от поведенческите модели.
Организирането на срещи в населените места за предоставяне на информация за важността на детската градина също не влияе върху посещаемостта, макар да води до известно подобряване на възприятията на родителите за предимствата на детската градина, както и до нарастване на стремежите на родителите за децата им, особено за момичетата.
Като цяло отмяната на таксите за детска градина представлява най-ефективната стратегия за увеличаване на посещаемостта в детските градини. Краткосрочният ефект върху детското развитие и изграждащата се езикова и числова грамотност, двигателните и социално-емоционалните умения, обаче, е смесен: в известна степен положително при децата от българския етнос и отрицателно за децата от ромски и турски произход. Тези резултати показват, че е възможно ползата от детската градина да не се проявява незабавно при всички деца, особено при децата от малцинствените групи, които може би имат нужда от допълнителна подкрепа за успешен преход към детската градина и за извличане на полза от посещението й.
