Уважаеми заместник-министри,
Уважаеми кметове и заместник кметове,
Ваши превъзходителства:
Уважаеми партньори и гости:
Благодаря ви, че се присъединихте днес към нас, за да дискутираме предизвикателствата и възможностите за разширяване на системите и услугите за ранно детско развитие в България.
Това е тема, близка на всички нас, които работим в Световна банка, тъй като доказателствата ясно сочат, че ранното развитие на детето крие ключа към успеха му по-късно в живота. Повече от 20-годишният ми опит в Световна банка ми дава основание уверено да твърдя, че инвестицията в ранното детско развитие е сред най-интелигентните, които една страна може да направи.
Проучванията сочат, че възвращаемостта на всеки допълнителен долар, инвестиран в качествени предучилищни програми е между 10 и 30 лева. Кърмачетата и малките деца, които са обект на стимулиращи интервенции, печелят с 25 процента по-високи заплати като възрастни. Всеки инвестиран в хранене лев носи възвращаемост в размер на 18 лева.
Знаем, че в ранна възраст децата имат изумителна способност да учат бързо. Те попиват всички целенасочени стимулации и наша отговорност като възрастни е да подхранваме тази способност. Детският мозък нараства с невероятно темпо – докато аз се мъча да опазя собствения да не отслабне!
Откакто преди две години дойдох в България съм имал честта да посетя много детски центрове из цялата страна, създадени по подкрепения от нас Проект за социално включване. Тези посещения са най-приятната и носеща удовлетворение част от работата ми. Където и да съм бил – в Бургас, Ямбол, Враца, Благоевград или София, са ме вдъхновявали енергията и усмивките на децата, отдадеността и ентусиазма на учителите и обгрижващите, както и радостта и удовлетвореността на родителите.
Бих искал да благодаря на Министерството на труда и социалната политика за отличното партньорство и силната ангажираност, с които се включиха, за да доведем Проекта за социално включване до успешен край.
Днес искаме да споделим с вас някои от поуките, които извлякохме при реализацията на проекта. Бихме искали да изполваме времето, с което разполагаме днес, за да обсъдим какво трябва да се направи с оглед на това България да постигне поставената цел за повишаване на записването в детските градини от сегашните 82% на 95% до 2020 г.
Днес имаме възможност да проведем дискусията си, водени не от предубежденията си, а от данните, доказателствата и опита.
Позволете ми да бъда провокативен и да повдигна някои въпроси, които да зададат рамката на днешната ни дискусия.
Първо: Какво е необходимо, за да постигне България целта си 95% от децата да посещават детска градина?
Второ: Достатъчно ли е записването или е нужно нещо повече? Както и при други услуги, въпросът не е само в достъпа, но и в качеството.
Трето: Какво е необходимо, за да се мотивират родителите да изпращат децата си в детска градина? И тук нямам предвид родителите от София, които отчаяно се опитват да запишат децата си в детска градина, а онези родители от селските райони и маргинализираните общности, които не виждат ползата от това и затова оставят децата си вкъщи.
Четвърто: Каква организация е създала държавата за развитието на тези услуги? Общините имат водеща роля, но те разчитат на подкрепата на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на образованието и науката и на Министерството на здравеопазването. Предоставянето на всеобхватни и качествени услуги за ранно детско развитие, интегрирано и ефективно, е предизвикателство за всека една страна по света – България не прави изключение. Така че, какво трябва да направи България?
Миналата година дъщеря ми ми каза: „Тате, имаш проблем. С едното ухо не чуваш, а с другото не слушаш.” Днес ще слушаме и ще чуваме. За мен е чест да участвам в дискусията. Днес в залата са хора с опит и хора, които разполагат с данни и доказателства от проведени важни проучвания. Възлагам големи надежди на днешното събитие и очаквам с нетърпение да се запозная с вашите виждания по тази важна тема.
Благодаря.
