Зеленият потенциал на България: Какво знаем, какво виждаме, как действаме

Снимка: Юлиан Донов

Добър ден, дами и господа.

За мен е удоволствие днес да съм тук сред вас, за да обсъдим заедно зеления потенциал на България.

Аз имам 7-годишен син, който задава много въпроси за заобикалящия го свят. За целите на моята днешна презентация аз взех назаем от него 3 въпроса: първият е „Какво знаем? ”, вторият - „Какво виждаме?” и третият - „Как действаме?”.

И така, какво знаем за промените в климата в глобален план?

Представете си, че сте на път да се качите на борда на самолет, когато получавате предупреждение, че е вероятно самолетът да катастрофира. Кой от вас при това предупреждение би се качил на този самолет? Колко от вас биха поели огромния риск от катастрофа?

Точно такъв отговор очаквах. Индивидуално повечето от нас не биха поели подобен риск. Но всички заедно поемаме огромен риск - риска от сериозни промени в климата.

В най-новите научни доклади, издадени от Световната банка под заглавие „Намалете топлината”, се прави равносметка на това, което днес знаем за промените в климата. Ние знаем, че е почти сигурно, че до края на настоящия век средната глобална температура ще се повиши с 2 градуса по Целзий. Знаем още, че поемаме голям риск повишаването на температурата да достигне дори 4 градуса.

Ние също така знаем, че все още един по-топъл с 4 градуса свят може и трябва да бъде предотвратен. Знаем, че е технически и икономически възможно глобалното затопляне да се задържи до 2 градуса, но също така знаем, че времето предотвратяване на затоплянето с 4 градуса изтича в момента. Знаем, че моментът да се действа е сега.

Какво виждаме, когато става дума за климатични промени?

През 2009 г. видяхме ето това. Видяхме президента на Малдивите, малка островна държава в Индийския океан, да провежда подводно заседание на своя кабинет, с което символично предупреди света за последиците от покачването на морското равнище за неговата страна. A свят, който е с 4 градуса по-топъл, би довел до покачване на морското равнище с около 1 метър, което би унищожило по-голямата част от Малдивите и би застрашило живота на стотици милиони хора, живеещи в крайбрежните градски агломерации по света - от Ню Йорк до Банкок.

Какво друго виждаме?

Виждаме увеличаване на броя на лошите метеорологични явления по целия свят, виждаме увеличаване на броя на горещите вълни и наводненията, включително тук, в България – спомнете си рекордно високите температури през миналата седмица, спомнете си за наводненията през последните години, станали причина язовир „Бисер” да прелее и да причини смъртта на няколко души.

Но трябва да е ясно, че това, което виждаме днес, е въздействието от повишаването на средната температура с 0.8 градуса. Онова, на което ни предстои да станем свидетели утре, ще бъде безпрецедентно и много по-драстично увеличаване на интензивността и честотата на екстремните метеорологични явления, включително на засушаванията и наводненията. Един по-топъл с 4 градуса свят няма да бъде просто увеличение на по-топлия с 2 градуса свят - ще видим много по-драстични въздействия, причинени от непредвидими взаимодействия. Ние дори не знаем дали изобщо ще можем да се адаптираме към свят по-топъл с 4 градуса.

Така че, ние знаем, че изменението на климата се случва. Знаем, че поемаме огромен риск по отношение на климата и вече виждаме въздействието на климатичните изменения по целия свят. Знаем също така, че в утрешния ден въздействието на изменението на климата ще бъде много по-тежко от това, което виждаме днес, и знаем, че неговите мащаби ще зависят от действията ни днес.

Как  обаче  действаме?

В световен мащаб ние действаме твърде предпазливо. Всъщност действаме безотговорно, предвид високите рискове. Но действия във връзка с изменението на климата са нужни не само за избягване на бъдещи катастрофални въздействия на климатичните промени, те са нужни защото носят значителни ползи днес.

Снимка: Юлиан Донов

Първи потенциал: СЕЛСКО СТОПАНСТВО.

Какво знаем за селското стопанство на България?

Знаем, че е налице нуждата от прехрана на бързо нарастващото световно население. Търсенето на храни се очаква да се удвои до 2050 година. Знаем също така, че това, от което се нуждаем, е "устойчиво земеделие" - селско стопанство, което увеличава сигурността на прехраната и допринася за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него.

Знаем, че биологичното земеделие е една от формите на "устойчиво земеделие" и също така знаем, че това е бързо развиващ се глобален пазар, включително в няколко страни от ЕС. В Германия, например, търсенето на биологични селскостопански продукти нарасна с 30 на сто през последните 5 години, като продажбите достигнаха 7 милиарда евро през 2012 година.

Освен това знаем, че селското стопанство има огромен потенциал в България -  страната разполага с обширни земеделски земи, плодородни почви и разнообразни агро-климатични условия. Днес земеделието формира около 5 процента от БВП и осигурява около 20 процента от общата трудова заетост в страната.

Какво виждаме?

Ето това, например. Остаряла напоителна инфраструктура. През 1980 г. над 1 милион хектара земи са били снабдени със съоръжения за напояване, но днес тази статистика е отбелязала драстичен спад до почти 45 хиляди хектара.

Виждаме също разпокъсаност на собствеността върху земята, застаряване на земеделските стопани и едва 0.3 процента от селското стопанство на България е сертифицирано за биоземеделие - при 20 процента от селското стопанство на Австрия. Всичко това налага извода, че днес селското стопанство е най-ниско производителният сектор на българската икономика.

Как би могла България да действа?

Чрез стратегическо позициониране на своето селско стопанство в ЕС България може да увеличи неговата добавена стойност, неговата конкурентоспособност, неговата екологична устойчивост, както устойчивост на промените в климата. Биологичното земеделие е един от аспектите на такова позициониране за увеличаване на износа на селскостопански продукти. Това позициониране се нуждае от смела стратегия и от предвидима и всестранна подкрепа за земеделските производители.

Необходими са също така значителни инвестиции за промяна в тенденцията на намаляване на напоителните системи. Нарастващото и по-ефективно използване на напояването не само ще доведе до подобряване на производителността в селското стопанство, но и ще изгради един по-устойчив на климата земеделски сектор.

През периода 2014-2020 г. Европейският фонд за развитие на селските райони предоставя огромна възможност за системно позициониране и укрепване на българското селско стопанство - от гледна точка на конкурентоспособност и екологосъобразност.

Втори потенциал: ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ на сградите, в частност на жилищните сгради.

Какво знаем?

Знаем, че икономиката на България е най-енергоемката в Европейския съюз. За производството на единица БВП България използва четири пъти повече енергия от средното за ЕС.

Знаем още, че 40 процента от цялата енергия в ЕС се потребява в сградите. Но ние знаем, че качеството на сградния фонд на България е под средното за ЕС, включително за голяма част от жилищните сгради в страната.

И накрая знаем, че около 60 процента от домакинствата в България са енергийно бедни, което означава, че трябва да изразходват над 10 процента от своите доходи за енергия.

Какво виждаме?

Виждаме ето това. Лошо изолирани сгради с инвестиции в индивидуални ремонти, наподобяващи на работа на парче. Според ОИСР потреблението на енергия на съществуващите сгради може да се намали с до 50 процента. Като се има предвид големият дял на старите панелни апартаменти в България – 2.7 милиона българи живеят в такива сгради - потенциалът за енергийни спестявания е дори още по-висок.

Как би могла България да действа?

Представете си, че всички българи живеят в жилищни сгради като тези - модернизирани апартаменти с добра изолация? Не биха ли довели засилените мерки за енергийна ефективност на жилищните сгради до тройно печеливша ситуация - печеливша за собствениците на жилища, печеливша за бизнеса и печеливша за околната среда?

Един публикуван наскоро доклад на Световната банка анализира политиките за енергийна ефективност в седем държави-членки на ЕС. Предвид поуките от тези истории на успеха в Европейския съюз, какво би било необходимо за една мащабна програма за енергийна ефективност на жилищните сгради?

На първо място, силно лидерство и ангажираност на най-високо ниво от страна на правителството. Това изисква много повече от създаването на пазар за енергийна ефективност. На второ място, пари. Знаем, че средно едно евро инвестиция в енергийна ефективност спестява две евро инвестиции в нови електропроизводствени мощности. Също така знаем, че модернизацията на сгради спестява пари в дългосрочен, но се нуждае от пари в краткосрочен план. Финансирането от ЕС за периода 2014-2020 г. предоставя огромни възможности за значителна финансова подкрепа за енергийна ефективност на собствениците на жилища. Но само пари и лидерство от страна на правителството няма да бъдат достатъчни. Онова, което още е необходимо, е стабилна, ясна и предвидима рамка на възможностите - ясна стратегия и пътна карта за обновяване на сградния фонд на България, опростена регулаторна и правна рамка и значително укрепен институционален и изпълнителски капацитет.

Дами и господа,

Дотук се спрях на зеления потенциал в земеделието и енергийната ефективност на жилищните сгради. Позволете ми да завърша презентацията си с третия пример.

Трети потенциал: ЗЕЛЕНО ПРОИЗВОДСТВО

Какво знаем?

Знаем, че това е миналото на България. Също така знаем, че в износа на България все още преобладават трудоемките стоки, чието производство се основава на природни ресурси и ниско квалифициран труд. Знаем още, че високотехнологичните и иновативни стоки и услуги съставляват едва 3 процента от износа на България, което е значително под средното за ЕС ниво от 16 на сто.

И накрая знаем, че предстоящите големи промени през следващите няколко десетилетия ще създадат цели нови индустрии и предприятия, и че днес вече са налице съществени зелени възможности за растеж в нововъзникващите сектори.

Какво виждаме?

Виждаме нарастване на зелените инвестиции, включително на преките чуждестранни инвестиции - инвестиции в зелено производство. Например инвестирането в екологично чисти технологии в автомобилостроенето, производството на станции за зареждане за електрически автомобили или производството на високо енергийно-ефективно LED осветление.

Също така виждаме един бързо развиващ се глобален пазар за зелени индустрии. Така например световният пазар на енергия от възобновяеми източници през 2011 г. е възлизал на около 200 милиарда евро - шест пъти размера на инвестициите само преди 7 години.

Как би могла България да действа?

Непосредствената близост до лидерите в зеления растеж в Западна Европа позволява на България да потърси по-тясна интеграция с тях чрез насърчаване на преките зелени чуждестранни инвестиции и търговията с екологично чисти стоки и компоненти. Предприятия от икономиките с високи доходи все повече ще търсят разходни предимства чрез изнасяне на своите  производства.

Привличането на такива инвестиции изисква добра бизнес среда, но също така изисква и по-добра рамка, която да стимулира и подкрепя зелените иновации. Предприемайки решителни действия, България би могла да се позиционира като европейска инвестиционна дестинация за зелено производство, което ще доведе до диверсификация на експортната кошница с по-висок дял на иновативни продукти, което от своя страна ще доведе до създаване на работни места в устойчиви сектори на икономиката.

Финансовата рамка на ЕС за периода 2014-2020 г. ще предостави на България възможност да стимулира зелените бизнес иновации като гарантира, че новата оперативна програма за иновации и конкурентоспособност поставя особен акцент върху насърчаването на зелени иновации.

Дами и господа,

Започнах презентацията си с този кадър и въпроса към всички вас какви рискове сте готови да поемете.

Започнах със своя 7-годишен син. Той ще живее в свят, в който въздействието на климатичните промени ще бъде много по-тежко от това, което наблюдаваме днес. Възможно е и мнозина от нас да изпитат острото въздействие на по-топлия с 2 градуса свят в рамките на нашия живот - след 20 до 30 години, считано от сега. Действията ни днес ще определят мащаба на това въздействие, с което нашите деца и бъдещите над 9 милиарда обитатели на планетата ще трябва да се справят. Нашите успехи и неуспехи в борбата срещу изменението на климата ще очертаят профила на нашето поколение.

Дами и господа,

Изменението на климата и зеленият растеж са сред най-високите приоритети на Групата на Световна банка и ние сме решени да работим с държави като България за бързо намиране на практически решения. Ние трябва да отговорим на предизвикателствата, които изменението на климата поставя пред нас, с политическа воля, интелигентност, иновации и партньорство.

"Зеленият потенциал" на България е значителен, но тя трябва да действа стратегически, систематично и в широк мащаб. България се нуждае от идеите и "зелената" ангажираност на много хора - хора като вас.