БРЮКСЕЛ, 19 декември 2024 г. - Износът на чисти технологии от Централна и Източна Европа има потенциал да се утрои, укрепвайки икономиката на ЕС и нейната глобална конкурентоспособност, според последния редовен икономически доклад за ЕС на Световната банка.
Докладът описва излизането на ЕС от безпрецедентен цикъл на затягане, избягвайки дълбока рецесия и масова загуба на работни места. Прогнозира се растеж на БВП от 1,4 процента през 2025 г., въпреки че има вариации между държавите-членки. С намаляване на инфлацията и устойчиво увеличение на номиналните заплати, реалните заплати — след продължителен спад — показват признаци на подобрение. Въпреки това рисковете остават, включително геополитическото напрежение, търговски смущения и неравномерно икономическо възстановяване, всичко това съчетано с повишени разходи за живот в целия блок.
„Исторически високите цени засягат най-много уязвимите хора в Европа, като някои семейства харчат половината от доходите си за храна, а нискоквалифицираните и работниците трябва да се справят с неравностите на пазара на труда“, каза Анна Ахалкаци, директор за ЕС в Световната банка. „Целенасочените социални политики са от съществено значение за подкрепа на най-нуждаещите се и за осигуряване на по-широко икономическо включване. Зелената трансформация предлага възможности за създаване на работни места и стимулиране на индустриите по начини, които са справедливи и всеобхватни.“
Технологиите за чиста енергия, които са от съществено значение за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г., могат да помогнат на ЕС да се позиционира като ключов играч на бързо разрастващия се глобален пазар, като същевременно отговарят на нарастващото търсене в Европа. Законът за индустрията с нулеви емисии (NZIA) има за цел да осигури 40 процента от търсенето на чисти технологии в ЕС чрез вътрешно производство до 2030 г. и да достигне 15 процента от глобалния пазар до 2040 г.
Секторът на чистите технологии предлага значителен потенциал за растеж в четирите страни от Централна и Източна Европа (4CEEs) - България, Хърватия, Полша и Румъния, които са стратегически разположени нововъзникващи икономики на ЕС. Симулациите на Световната банка показват, че тези страни могат поне да утроят износа си на батерии за електрически превозни средства, топлинни помпи, вятърни турбини и соларни панели, ако се запазят текущите пазарни дялове и се постигнат целите на NZIA. Развитието на индустриални хъбове за тези технологии, свързани със съществуващите вериги на стойността, може да ускори регионалното развитие, да намали зависимостта от внос на енергия и да стимулира икономиката на ЕС като цяло.
Реализирането на тези ползи изисква координирана стратегия на ЕС и значителни инвестиции от частния сектор. Без единен подход, държавите членки рискуват да се конкурират помежду си за развитие на едни и същи индустрии, предупреждава докладът. За да привлекат частен капитал, държавите членки трябва да гледат отвъд субсидиите, тъй като стабилните вериги на доставки, силните изследователски и развойни екосистеми и квалифицираната работна сила са сред ключовите двигатели на преките чуждестранни инвестиции в тези четири страни, показва анализът на Световната банка.
За допълнителна информация и предишни издания на Редовния икономически доклад на ЕС, посетете: www.worldbank.org/eurer
