ВАШИНГТОН, 5 октомври 2023 г. – Икономическият растеж за нововъзникващите пазари и развиващите се икономики (EMDE) в региона на Европа и Централна Азия е ревизиран до 2,4% за 2023 г., се казва в икономическата актуализация на Световната банка за региона, публикувана днес.
Ускоряването на растежа отразява подобрените прогнози за засегнатата от война Украйна и за Централна Азия, както и устойчивостта на потреблението в Турция и по-добрия от очаквания растеж в Русия поради скока на държавните военни разходи и социалните трансфери. Ако се изключат Русия и Украйна, икономиката на региона се очаква да нарасне с 3% през 2023 г. Въпреки това растежът остава слаб спрямо дългосрочните средни стойности преди пандемията. Като цяло растежът в половината от страните в Европа и Централна Азия се очаква да се забави или да остане почти без промяна през 2023 г. спрямо 2022 г.
През 2024-25 г. се очаква растеж от 2,6% годишно на фона на слаба експанзия в Европейския съюз (ЕС) – най-големият търговски партньор в региона, висока инфлация, още по-затегнати финансови пазари и странични ефекти от инвазията на Русия в Украйна.
„Припокриващите се шокове от нахлуването на Русия в Украйна, кризата със скока в разходите за живот и климатичните рискове създават огромни предизвикателства в Европа и Централна Азия“, каза Антонела Басани, вицепрезидент на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия. „Ще бъде необходим нов подход за страните, за да съживят растежа на производителността, да постигнат по-добри икономически и социални резултати, да подобрят устойчивостта и да ускорят усилията за декарбонизиране на икономиката.“
Рисковете от икономически спад засенчват перспективите за нововъзникващите пазари и развиващите се икономики в Европа и Централна Азия. Високата инфлация може да се запази на фона на повишената нестабилност на световните стокови пазари и скока на цените на енергията. Глобалните финансови пазари може да станат по-нестабилни и ограничителни поради затягането на условията за финансиране. Глобалният растеж за 2020-2024 г. е по-слаб, отколкото през всеки петгодишен период от 1990 г. насам и може да отслабне допълнително.
„Фискалните дефицити са като цяло непроменени тази година въпреки по-ранните планове на правителствата за прилагане на фискална консолидация след големи увеличения на разходите през последните няколко години поради COVID и кризата с разходите за живот“, каза Ивайло Изворски, главен икономист на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия. „Нарастващата цена на застаряването на населението, по-високите лихвени плащания, необходимите инвестиции за смекчаване и адаптиране към климата и управлението на други припокриващи се кризи ще запазят натиска върху държавните бюджети.“
Икономиката на Украйна вероятно ще нарасне с 3,5% тази година след свиване от 29,1% през 2022 г., годината, когато Русия нахлу в страната, благодарение на по-стабилното електроснабдяване, увеличените държавни разходи, продължаващата донорска подкрепа, по-добрата реколта и пренасочването на част от износа през западните граници на страната.
Икономиката на Турция се очаква да нарасне с 4,2% тази година, отразявайки намалената политическа несигурност и устойчивото потребителско търсене. Въпреки това растежът вероятно ще се забави до средно 3,5% през 2024 г. и 2025 г. с охлаждането на вътрешното търсене на фона на нарастващите лихвени проценти и постепенната фискална консолидация. В Русия нарастващите държавни разходи и устойчивото потребление вероятно ще доведат до растеж от 1,6% през 2023 г., отслабване до 1,3% през 2024 г. и 0,9% през 2025 г. поради ограничения в производствения капацитет и забавяне на потребителското търсене.
В Централна Азия растежът се очаква да се засили до 4,8% тази година и да достигне средно 4,7% за 2024 г. и 2025 г., при допускането че инфлацията ще се смекчи.
За разлика от това, растежът в Западните Балкани се очаква да се забави до 2,5% тази година, с прогнозиран ръст до 3,3% за 2024 г. и 2025 г., което отразява умерения инфлационен натиск, постепенното възстановяване на износа и увеличаването на публичните разходи за инфраструктурни проекти, подкрепени от донорски програми. През 2023 г. потреблението остана стабилно в Албания, Косово и Черна гора, подкрепено от възстановяването на туризма, но отслабна в Босна и Херцеговина, Северна Македония и Сърбия поради по-слабото търсене за износа на тези страни в ЕС.
По-силната търговия и по-големият приток на пари и хора продължават да подкрепят икономическата активност в някои икономики, особено в Централна Азия и Южен Кавказ. Армения, Грузия и Таджикистан остават лидери по растеж в региона за втора поредна година.
