ВАШИНГТОН, 6 април 2023 г. – Икономическата активност в региона на Европа и Централна Азия вероятно ще остане слаба тази година поради продължаващите последици от руската инвазия в Украйна, продължаващата висока инфлация и по-строгите финансови условия, се казва в икономическата актуализация на Световната банка за региона, публикуван днес.
Очаква се производството в региона да нарасне с 1,4% през 2023 г., което е значително по-добро от предишните очаквания за растеж от 0,1%. Положителната, макар и дълбоко подтисната, икономическа активност през 2023 г. отразява по-малкото свиване на икономиката на Русия и подобряването на перспективите пред Украйна. Очаква се растежът в региона да нарасне до средно 2,7% за периода 2024-25 г., тъй като инфлацията отслабва, вътрешното търсене се възстановява и външната среда се подобрява.
Рязкото покачване на потребителските цени, особено на храните и енергията, доведе до скок на средната годишна инфлация в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики в Европа и Централна Азия достигайки до 15,9% в края на 2022 г. Това са най-високите стойности от повече от 20 години, рекорд и за всички развиващи се региони на света. Инфлацията беше средно под 4% в развиващите се икономики в Европа и Централна Азия, преди да започне да се покачва през 2021 г.
Перспективата остава много несигурна. Растежът през 2023 г. може да бъде по-слаб, ако войната, причинена от нахлуването на Русия в Украйна, ескалира още повече, цените на храните и енергията продължат да се увеличават, повишаването на лихвените проценти се ускори или има внезапно обръщане на капиталовите потоци. Може да има и странични ефекти, породени от последните събития в банковия сектор в някои развити икономики.
Предвижда се икономиката на Украйна да нарасне с 0,5% тази година, след зашеметяващото свиване от 29,2% през 2022 г., годината на руското нахлуване в страната. Въпреки че икономическите щети, понесени от Украйна в резултат на инвазията, са огромни, повторното отваряне на черноморските пристанища на Украйна и възобновяването на търговията със зърно, както и значителната донорска подкрепа, помагат за подкрепа на икономическата активност през тази година. Според последните оценки на Световната банка разходите за реконструкция и възстановяване в Украйна вече са нараснали до 411 милиарда долара, което е повече от 2 пъти размера на предвоенната икономика на Украйна през 2021 г.
Турция претърпя две опустошителни земетресения на 6 февруари 2023 г., които доведоха до преки щети от около 34,2 милиарда долара, или 4% процента от БВП на страната за 2021 г., според оценки на Световната банка. Действителните разходи за посрещане на пълния набор от нужди за възстановяване и реконструкция могат да бъдат двойно по-високи от преките щети. Включвайки въздействието на двете земетресения земетресения, растежът се прогнозира да достигне 3,2% през 2023 г., нараствайки до средно 4,2% през 2024-25 г., и дължащ се на държавната подкрепа за домакинствата и инвестициите на фона на продължаващите усилия за възстановяване.
На фона на бавния растеж и високата инфлация докладът включва специална глава, която разглежда поскъпването на живота и въздействието на високата инфлация върху стандарта на живот на хората в региона.
„Инфлацията подкопава реалните доходи на хората – а високата инфлация засяга много повече най-бедните, отколкото най-богатите слоеве от населението“, каза Ивайло Изворски, главен икономист на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия. „За да се защитят по-добре уязвимите групи и да се насърчи икономическият растеж, авторите на политики трябва да вземат предвид различните въздействия на инфлацията върху различните нива на доходи и да използват по-точни показатели за измерване на действителната цена за най-бедните.“
Правителствата в целия регион адресираха поскъпването със социални помощи и субсидии, като последните включват мораториуми върху увеличенията на цените на енергията, намалени такси за обществен транспорт и тавани на цените на електроенергията и природния газ за домакинствата и бизнеса.
Анализът в доклада обаче разкива неравномерното бреме на поскъпването. Установено е, че инфлацията е била с 2 процентни пункта по-висока за най-бедните 10% от населението в сравнение с най-богатите 10 на сто. Тази разлика надхвърля 5 процентни пункта в някои страни от региона, включително Молдова, Черна гора и Северна Македония.
Политики, които не отчитат тези различни темпове на инфлация, пред които са изправени домакинствата, вероятно ще осигурят неадекватна подкрепа на уязвимите групи и могат да се окажат както неефективни, така и да дадат по-ниски резултати, се отбелязва в доклада. Той препоръчва да се надхвърли стандартният индекс на потребителските цени (CPI) за измерване на инфлацията, за да се обхванат по-точно действителните разходи за живот на най-бедните. Това е от съществено значение за създаването на база за по-добър растеж и политики за намаляване на бедността.
