Брюксел,18 юли,2022 г. -Реформи, подкрепени от инвестиции в зелена и цифрова инфраструктура и човешки капитал, могат да повишат и дори да удвоят потенциала за растеж в някои държави-членки на ЕС в настоящия момент до 2030 г., сочи нов доклад на Световната банка.
Последният редовен икономически доклад за Европейския съюз, озаглавен – Постигане на възможното развитие във времена на неблагоприятни шокове (Living Up to Potential in the Wake of Adverse Shocks) – разглежда как някои държави-членки на ЕС могат да преминат през бурните икономически времена, насърчавайки дългосрочения растеж и приобщаването особено след пандемията, продължаващия военен конфликт в региона и повишаващатите се разходите за живот.
„Два последователни шока, в бърза последователност един след друг, поставят под въпрос възстановяването в ЕС“, смята Галина А. Винселет, регионален директор за страните от Европейския съюз в Световната банка. „Пандемията намали националните бюджети, а войната в Украйна изправя правителствата пред трудна битка за справяне с високата инфлация, ниския икономически растеж и повишавашите се разходи за издръжка на живота, които удрят силно по най-уязвимите социални групи. Но в лицето на бедствието се крие и възможност. По-силни институции и по-добро управление за извършване на трудни реформи и осигуряване на приобщаващ, екологичен и устойчив растеж са начин за продължаване наред.”
Много икономики на държави-членки на ЕС възстановиха икономиките си до нивата на растеж отпреди пандемията, макар и с неравномерни темпове. След като се сви с 5,9 процента през 2020 г., икономическият растеж в ЕС-27 нарасна до 5,3 процента през 2021 г., което е най-силното възстановяване след рецесия до момента. Това до голяма степен се дължи на облекчаването на ограниченията срещу COVID-19, поради което се засили търсенето. В подкрепа на възстановяването бяха безпрецедентните мерки и политики, засилената адаптация и високата степен на ваксинация. Докладът препоръчва на правителствата да надграждат върху тези окуражаващи растежа мерки. В този смисъл реформите, подкрепени от националните планове за възстановяване и устойчивост (NRRP) на държавите-членки на Европейския съюз, предоставят добра отправна точка за държавите да се справят с ограниченията.
„Проблемите на пазара на труда, затягането на кредитирането, нарушените вериги за доставки и забавянето на иновациите ни показаха как една криза може да върне назад с години процеса на нарастване на доходите“, добави Винселет. “Но има надежда за коригиране на курса - ако държавите инвестират разумно, дадат приоритет на ученето през целия живот и премахнат бариерите пред търговията и навлизането на фирми на пазара, като същевременно насърчат конкуренцията. Повишеното внимание към зеления преход също предоставя отлична възможност на държавите-членки на ЕС да отделят икономическия растеж от замърсяването на околната среда и да се насочат към по-устойчиви решения “.
Докладът установява, че в дългосрочен план по-големите инвестиции в съчетание с реформи, като увеличаване на участието на работната сила на пазара на труда, интегриране на работници мигранти, укрепване на институциите и подобряване на образователните резултати – вичко това може да удвои резулатите. Ако подобни реформи бъдат приложени, потенциалният растеж до края на това десетилетие (2022-30 г.) в Полша и Румъния може значително да надмине растежа от предходните 10 години, докато България и Хърватия може да удвоят растежа си спрямо предвижданията понастощем. Изпълнението на амбициозни реформи може да ускори изравняването на жизнените стандарти с този в ЕС и да повиши доходите на глава от населението, като в същото време се избегнат неблагоприятните влияния от пандемията и войната.
Регионалните действия на Световната банка в Европа и Централна Азия
Към днешна дата Световната банка е отделила повече от 1,7 милиарда долара, за да помогне на нововъзникващите икономики в Европа и Централна Азия да смекчат въздействието на COVID-19. В същото време общата подкрепа, мобилизирана от Световната банка за Украйна, възлиза на повече от 925 милиона долара.
Докладът на Световната банка, посветен на Глобалните икономически перспективи, предвижда намаление на глобалния растеж от 5,7 процента през 2021 г. до 2,9 процента през 2022 г. - значително по-малко от прознозирания ръст от 4,1 процента, които се очакваше през януари 2022 г. Предвижданията са това темпо да се запази в периода 2023-24 г., тъй като войната в Украйна прекъсва нормалните икономическите активности, инвестициите и търговията, докато натрупаното търсене избледнява, а фискалните и парични облегчения се оттеглят.
