ВАШИНГТОН, 9 октомври 2019 г. - Икономическият растеж в регион Европа и Централна Азия се забавя, като се очаква да достигне 1,8% през 2019 г., сочи последният доклад на Световната банка, посветен на икономическата активност в Европа и Централна Азия (EЦA). Тази прогноза – най-ниската от четири години насам, отразява забавянето на растежа както в Руската федерация, така и в Турция - двете най-големи икономики в региона. В същото време докладът отбелязва силен растеж в други части на региона, включително страни в Централна Европа, Централна Азия и Южен Кавказ.
Забавеният растеж в региона има връзка с глобалната низходяща тенденция в икономическата активност и само подчертава необходимостта от политики за стимулиране на растежа и производителността, както и за увеличаване на инвестициите, които намаляват през последното десетилетие. В EЦА влошаващите се демографски тенденции, включително намаляващият брой на населението в трудоспособна възраст, допринасят за засилване на тези предизвикателства. Докладът разглежда тенденциите в миграцията и предлага идеи както за приемащите страни, така и за страните на произход.
„Миграцията може да подпомогне просперитета в региона“, казва Асли Демиргюч-Кунт, главен икономист на Световната банка в региона на Европа и Централна Азия. Според нея „болшинството от мигрантите са хора в трудоспособна възраст и поради тази причина могат да отслабят демографския натиск за сметка на увеличаване на числеността на работната сила, повишаване на производителността и от там засилване на растежа.“
Делът на имигрантите в Европа бързо се увеличава през последните четири десетилетия, като един от всеки трима имигранти по целия свят отива в Европа. Вътрешнорегионалната миграция също е завишена в Европа и Централна Азия, като 80% от емигрантите избират да се преместят в други страни от региона. Опозицията срещу миграцията е силна, защото защото ползите обикновено са по-дългосрочни, а в същото време разходите, включително за заселване и справяне с безработицата, са непосредствени и се концентрират сред определени групи. Създателите на политики би трябвало да подпомагат тези групи чрез разработване на програми за преквалификация и адаптиране на образователните системи спрямо младите хора, така че те да не се конкурират с имигрантите с по-ниска квалификация. Според доклада компонентите на подобни политики биха могли да включват временни социални помощи и осигурителни плащания за безработица.
Миграцията също поражда опасения от „изтичане на мозъци“ от квалифицирана работна ръка от страните на произход, тъй като хората с по-високо образование са склонни да емигрират по-често. Хората с висше образование представляват 55% от общото население на емигрантите от Босна и Херцеговина, повече от 40% от емигрантите от Армения и Латвия и близо 40% от емигрантското население от Албания, Молдова, Северна Македония, Киргизката Република, Казахстан, Румъния и Таджикистан. Такива устойчиви модели често са симптом, а не причина за основния проблем.
Подобряването на управлението и укрепването на институциите в страните на произход са дългосрочни политики, които могат да се справят с основните причини за постоянната емиграция. Политиките, насочени към задържане на квалифицирана работна ръка, включват насърчаване на частния сектор и стимулиране на създаването на работни места, инвестиране във висшето образование и увеличаване на възможностите за участие на жените в икономиката. По-голямата свързаност също е важен аспект от увеличавато на ангажираността с диаспората, тъй като емигрантите, които остават свързани, са по-склонни да инвестират и да се завърнат. Докладът показва, че увеличаването на стимулите за оставане в страната на произход е по-вероятно да възпира външната миграция, отколкото следването политики, които ограничават ползите в чужбина.
