ВАШИНГТОН, 5 април 2019 г. - Икономическият растеж в Европа и Централна Азия се забави до 3,1% през 2018 г. и се очаква да спадне до 2,1% през 2019 г., на фона на забавяне на глобалния растеж и несигурни перспективи, сочи последният Икономически обзор за регион Европа и Централна Азия, изготвен от Световната банка и публикуван днес.
Отчетеният растеж на страните в региона е различен. Подобрените данни за БВП на Русия, най-голямата икономика в региона, допринесоха значително за регионалния растеж, наред с ускоряването на ръста в Албания, Унгария, Полша и Сърбия. В същото време Турция претърпя сериозно забавяне, предизвикано финансовите пазари и валутния натиск – за 2019 г. се прогнозира ръст от 1,0%, което е значителен спад от отчетените 7,4% през 2017 г.
„Европа и Централна Азия са уязвими от рисковете заради глобалната несигурност и са изправени пред няколко дългосрочни предизвикателства, включително застаряване на населението, намаляване на производителността, отслабване на инвестициите и изменение на климата. Добрата новина е, че има редица варианти на политики, които да подпомогнат растежа и да смекчат тези предизвикателства ”, казва Сирил Мюлер, вицепрезидент на Световната банка за Европа и Централна Азия. "Страните трябва да преодолеят пропуските за набиране на инвестиции, да подобрят управлението, да участват повече в световните вериги за създаване на стойност и да гарантират, че повече хора имат достъп до финансови услуги, включително банкови сметки и цифрови плащания."
Очаква се регионалният растеж да се ускори леко през 2020-2021 като очакваното постепенно възстановяване на Турция компенсира намалената активност в Централна Европа. Въпреки това дългосрочните предизвикателства в региона остават огромни.
Делът на населението в трудоспособна възраст в региона е намалял драстично, което се дължи до голяма степен на намаляването на раждаемостта през 90-те години. Производителността се е забавила до 0.8% годишно между 2013 и 2017 г. Ръстът на инвестициите пък се е забавил рязко - от средно над 15% през петте години преди световната финансова криза до средно 1,6% през периода 2014—2018 г. А части от региона - особено Централна Азия и Западните Балкани - са силно уязвими от въздействието на изменението на климата, като например засушаване, наводнения и по-чести природни бедствия.
В доклада се казва, че финансовото приобщаване може да помогне на страните в Европа и Централна Азия да се справят с тези предизвикателства, тъй като достъпът до финансови услуги улеснява инвестициите на хората в тяхното здраве, образование и бизнес, като по този начин насърчава развитието и намаляването на бедността.
„Финансовото включване може да подпомогне растежа и да играе важна роля за справяне с много от дългосрочните предизвикателства в региона“, казва Асли Демиргуч-Кунт, главен икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия. „Откриването на собствена банкова сметка е първата стъпка към присъединяване към финансовата система, което улеснява получаването на заплати, получаването на пари от приятели и семейството и събирането на държавни вземания. Собствената банкова сметка помага за натрупване на спестявания или за взимане на заеми. Във възникващите пазарни икономики в регион Европа и Централна Азия делът на населението със собствена банкова сметка е увеличил от 45% през 2011 г. на 65% през 2017 г., което е обещаваща тенденция. Но в много страни все още има да се извърви дълъг път. "
През 2017 г. около 116 милиона възрастни в региона на Европа и Централна Азия въобще не са имали открита банкова смека, като повечето от тези хора живеят в Русия, Турция, Узбекистан, Украйна и Румъния. Да нямаш достъп до банка и банкови услуги обикновено означава неучастие на пазара на труда, по-ниски нива на образование, както и че си сред най-бедните 40% от населението. Липсата на доверие във финансовите институции поражда сериозна загриженост сред хората, което пък от своя страна обяснява ниските нива на лични спестявания на хората и разпространението на неформалните заеми в целия регион. Продължава да съществува и неравенството между половете по отношение на собствеността върху сметката: жените представляват 58% от всички възрастни в региона, които не ползват банкови услуги.
За да увеличи значително броя на притежателите на банкови сметки в региона, докладът посочва, че правителствата може да изиграят решаваща роля като променят някои изисквания и започнат да правят рутинните си плащания по банкови сметки. Тези плащания включват заплатите на работниците от публичния сектор, пенсиите, селскостопанските плащания и трансферите на социални помощи за нуждаещите се. Напредъкът в областта на цифровите технологии и по-широкото използване на мобилни телефони също предоставят големи възможности на правителствата да увеличат финансовото приобщаване, като по този начин изгладят различията между половете и засилят икономическия растеж на страните в региона.
