Новият индекс за човешки капитал на Световната банка измерва колко губят страните от производителност поради недостатъчни инвестиции в населението
Бали, Индонезия, 11 Октомври, 2018 – Публикуваните днес нови изследвания на Световната банка предоставят нови убедителни доказателства на създаващите политики, че постигането на по-добри резултати в здравеопазването и обучението на децата може значително да увеличи доходите както на хората, така и на отделните държави, като ползите и възвращаемостта ще важат далеч в бъдещето.
Индексът за човешкия капитал, публикуван днес по време на Годишните срещи на Световната банка и МВФ, показва, че 56% от децата, родени днес в цял свят, ще загубят повече от половината от потенциалните си възможности за доходи през целия им живот, тъй като правителствата в момента не инвестират ефективно в хората с цел създаване на здраво, образовано и устойчиво на промени население, готово за работните места на бъдещето.
Човешкият капитал - знанията, уменията и здравето, които хората натрупват през живота си, е ключов фактор за устойчивото икономическо развитие и намаляване на бедността в много страни през 20-ти век, особено в Източна Азия.
"За най-бедните хора, човешкият капитал често е единственият капитал, който имат", заяви президентът на групата на Световната банка Джим Йонг Ким. "Човешкият капитал е ключов двигател за устойчив и приобщаващ икономически растеж, но здравето и познанието на хората нямат вниманието, което заслужават. Този индекс изгражда пряка връзка между резултатите в областта на здравеопазването, образованието, производителността и икономическия растеж. Надявам се, че това ще накара страните да предприемат спешни действия и да инвестират повече и по-ефективно в хората."
"Летвата е висока за всички ", добави Ким. "Изграждането на човешкия капитал е изключително важно за всички държави, независимо от нивата им на доходи, за да може да се конкурират успешно в икономиката на бъдещето".
Индексът на човешкия капитал измерва размера на човешкия капитал, който едно дете, родено днес, може да има към достигане на 18-годишна възраст, предвид рисковете от лошо здраве и образование, които са налице в страната по местообитание. Индексът измерва разстоянието на всяка страна до границата на максимално доброто образование и отлично здравословно състояние на дете, родено днес. Индексът включва следните елементи:
o Оцеляване – Дали родените днес деца ще оцелеят до училищна възраст?
o Училище – Колко време ще прекарат в училище и колко ще научат?
o Здраве – Ще напуснат ли училище в добро здраве, готови за по-нататъшно обучение и/или работа?
Индексът отразява производителността като бъдещ работник на детето, родено днес, в сравнение с тази, която би могла да бъде постигната, ако това дете има отлично здраве и е получило висококачествено образование, по скала от нула до едно, като 1 е възможно най-добрият резултат. Ако страна е оценена с 0,5 например, това означава, че индивидите и държавата като цяло, изоставят половината от бъдещия си икономически потенциал. Изчислено за 50 години, това води до дълбоки икономически загуби, а именно 1,4% годишна загуба от растежа на БВП.
Индексът прави класация къде се намира в момента всяка страна по отношение на производителността на следващото поколение работници. В страни като Азербайджан, Еквадор, Мексико и Тайланд децата, родени днес, биха били 40% по-продуктивни като работници в бъдеще, ако се имат отлично здраве и добро образование днес. В страни като Мароко, Ел Салвадор, Тунис и Кения – децата биха били с 50% по-производителни в бъдеще.
Данните, разделени по пол, са достъпни за 126 от 157 страни, за които е изготвен индексът. За тази група от държави, човешкият капитал, както за момчетата, така и за момичетата, е все още далеч от границата на потенциалното максимално натрупване на човешки капитал. В повечето страни разликата от границата в човешкия капитал както за момчетата, така и за момичетата е по-голяма от разликата между момчетата и момичетата.
Данните показват, че постигането на напредък е възможно. Полша, например, започна реформи в образователната си система в периода 1990-2015 г. и постигна едно от най-бързите подобрения в резулатите на тестовете PISA сред държвите от Организацията за икономичеко сътрудничество и развитие. Виетнам пък наскоро показа резултати над средните за страните от ОИСР именно в резултатите от външното оценяване PISA. Република Малави постигна високи резултати за намаляване на нарушеното детско развитие, поради недохранване, като броят на децата, страдащи от недохранване спадна с 20 на сто за по-малко от две десетилетия. Индексът обаче показва, че много още може да бъде направено.
Индексът е част от Проекта за човешкия капитал на Групата на Световната банка, който взема впредвид човешкия капитал като основен двигател за създаване на приобщаващ растеж. В допълнение към Индекса проектът "Човешки капитал" включва и програма за засилване на изследванията и оценката на човешкия капитал, както и подкрепа за държавите, за да ускорят напредъка с цел постигане по-добри резултати от човешкия капитал.
Около 28 държави* от различни региони и с различни нива на доходи, изразиха предварителен интерес за участие в проекта и определиха специални правителствени групи, които да работят с Групата на Световната банка. Тези държави започнаха активен диалог как да изведат политиките за човешкия капитал като приоритет за различните министерства и как да определят национални приоритети за ускоряване на напредъка на човешкия капитал в съответствие с плановете за развитие на всяка страна.
Индексът е включен в предстоящия Глобален доклад за развитието за 2019 г., който е посветен на „Променящата се природа на труда“ и разглежда важността от инвестиции в човешки капитал с цел да се подготвят хората за работата на бъдещето.
*28-те държави са: Армения, Бутан, Коста Рика, Египет, Етиопия, Грузия, Индонезия, Ирак, Йордания, Кения, Кувейт, Лесото, Ливан, Малави, Мароко, Пакистан, Пауа Нова Гвинея, Перу, Филипините, Полша, Руанда, Саудитска Арабия, Сенегал, Сиера Леон, Тунис, Украйна, Обединени арабски емирства, Узбекистан.
