БРЮКСЕЛ, 19 февруари 2018 - Половината от страните-членки на ЕС са се възползвали от финансирането чрез Общата селскостопанска политика (ОСП) за значително намаляване на бедността и за създаване на по-високи доходи от земеделие, докато други държави изостават, сочи последното изследване на Световната банка.
Докладът, озаглавен "Осмисляне на ОСП", разглежда въпроса как новите инвестиции и услуги в селското стопанство, подкрепени от знаковата обща селскостопанска политика на ЕС, могат да намалят бедността и да преобразуват селското стопанство в сектор, който може да осигури по-добре платени работни места за тези, които обработват земята.
Унгария, Словакия, Естония, Дания и Холандия са примери за страни-членки, които успешно са осъвременили селскостопанските си сектори, чрез предоставянето на консултантски услуги, пътища, защитени права за собственост и достъп до образование и здравни услуги в селските райони. Други - като България, Португалия, Румъния, Словения и Гърция, все още има какво да направят, за да намалят бедността и да осигурят работа в селското стопанство с добро заплащане.
Тези държави могат да постигнат това чрез подобряване на общата рамка на селскостопанския сектор, което ще подобри и резултатите от финансовите инвестиции, направени по линия на ОСП. Оставащите други страни-членки на ЕС като цяло също може да бъдат класифицирани в тези две категории – постигнали успешна трансформация или изоставащи.
"Селското стопанство и бедността в половината от държавите-членки на ЕС вече не вървят ръка за ръка. Разликата в доходите между селското стопанство и други сектори от икономиката видимо намалява, а в някои държави като Холандия например работата в селското стопанство може да е заплатена по-добре от тази в други сектори ", казва Аруп Банержи, регионален директор на Световната банка за страните от Европейския съюз. "Днес около половината от страните-членки на ЕС признават, че селското стопанство може да даде тласък на общия просперитет, докато в другата половина все още трябва да се работи, за да се гарантират базовите условия, необходими за постигане на структурни промени."
Докладът на Световната банка показва, че общата селскостопанска политика на ЕС има отношениекъм подобряване на условията на труд в земеделието. Необвързаните директни плащания - годишните плащания на база размер на земеделска земя, която производителят използва - и съфинансирането на инвестиции в стопанствата имат съществено значение за подобрението на сектора. Например, в по-новите страни-членки нарастването на производителността на труда е от 3.1% на 4.7% на година при 10 на сто увеличение на този вид разходи по линия на общата селскостопанска политика.
Все пак има някои категории субсидии - известни като обвързващи плащания, които възнаграждават фермерите за производство на определена култура или определен добитък - за които докладът не може да намери пряка връзка с нарастване на просперитета. В миналото тези обвързващи плащания са довели до крайно свръхпроизводство и ценово изкривяване на световните пазари.
"Някои държави се опитват да тичат, преди да могат да ходят чрез налагане на плащания на земеделските производители, които не разполагат с необходимата инфраструктура за ефективно предлагане на своите продукти на пазара или за най-доброто използване на инвестициите си", каза Рожие ван ден Бринк, водещ икономист в Световната банка. "Въпреки това процесите, които са възприети благодарение на ОСП, са впечатляващи. ОСП има много широка мрежа и достига до земеделските производители във всяко далечно кътче на ЕС. Поради това, подобрения в ОСП според препоръките, изложени в нашия доклад, допълнително ще засилят ролята на политиката като мощен инструмент за структурна трансформация."
В доклада се изтъква, че занапред мониторингът на средствата от ОСП трябва да се съсредоточи върху постигането на видими резултати, вместо въвеждане на объркващи бюрократични процеси. Това също така ще насърчи съфинансиране от частни инвестиции в проекти, подкрепени от ОСП, които са в интерес на обществото като например екологични практики, биологично земеделие и хуманно отношение към животните.
