Световния доклад за развитието за 2018 г. призовава за по-голямо измерване на резулатите и действия, съобразно доказателствата
ВАШИНГТОН, 26 септември, 2017г. – Милиони малки ученици в страните с ниски и средни доходи са застрашени да пропуснат възможности за развитие и да получават ниски заплати в по-късен етап от живота си, защото техните основни и средни училища не успяват да ги подготвят как да успеят в живота. Нов доклад на Световната банка предупреждава за „криза на познанията“ в глобалното образование и посочва, че ходенето на училище без да се придобият знания е не само пропусната възможност за развитие, но и голяма несправедливост спрямо децата и подрастващите в световен мащаб.
Според Световния доклад за развитието за 2018 “Познания, за да се сбъдне обещанието на образованието“, без придобиване на познания, образователните системи ще се провалят в задачата си да премахнат крайната бедност и да създадат споделени възможности и просперитет за всички. Дори и след няколко години, прекарани в училище, милиони деца все още не умеят да четат, пишат или смятат. Тази образователна криза разширява социалните неравенства, вместо да ги стеснява. Малките ученици, които са в неравностойно положение поради бедност, конфликти, пол или увреждания достигат пълнолетие дори без най-основни житейски умения.
“Тази криза в образованието е както морална, така и икономическа.“, каза президентът на Световната банка Джим Йонг Ким. “Когато е предоставено подобаващо, образованието обещава на младите хора заетост, по-добри доходи, добро здраве и живот извън бедността. В различните общности, образованието стимулира иновациите, укрепва институциите и насърчава социалното сближаване. Но тези ползи зависят от придобиването на знания, а образованието без придобиване на знания е пропиляна възможност. Нещо повече, това е голяма несправедливост: децата, които най-много страдат в обществото, са именно тези, които най-много се нуждаят от добро образование, за да успеят в живота.”
Докладът препоръчва конкретни политики, които да помогнат на развиващите се страни да се справят с тази тежка криза на познанията. Препоръките са за по-задълбочено оценяване на резултатите от образователния процес, както и решенията в сферата на образованието да бъдат съобразно доказателствата за това какво работи и какво не. Предлага се и обществена мобилизация с искане за образователни промени, водещи до „познания за всички“.
Според доклада, когато ученици от трети клас в Кения, Танзания и Уганда са били помолени наскоро да прочетат изречение като „Името на кучето е Кученце“ на английски или на суахили, три четвърти от децата не са се справили. В селските райони на Индия почти три четвърти от учениците в трети клас не са могли да решат задача с изваждане на дуцифрени числа като „46 – 17“, а в пети клас, половината все още не се справяли със същата задача. Въпреки че уменията на 15-годишните в Бразилия са се подобрили, при текущия им темп на усъвършенстване, те няма да достигнат средните резултати по математика в богатите страни в следващите 75 години. За постигнат резулатите в четенето, това би отнело 263 години.
Тази статистика не включва 260 милиона деца, които поради причини свързани с конфликти, дискриминация, увреждане или други пречки, не са записани в начално или средно училище.
Макар че не всички развиващи се страни страдат от такива изключителни пропуски в образованието, много от тях не достигат нивата, към които се стремят. Водещите международни оценки на езиковата и математическа грамотност показват, че средният ученик в бедните страни се справя по-слабо от 95 процента от учениците в страните с високи доходи, което означава, че на такъв ученик би било отделено допълнително внимание в тези страни. Много ученици с високо представяне в страни със средни доходи – млади мъже и жени, които са в най-горната четвърт по постижения в тяхната група, биха се класирали в най-долната четвърт в по-богатите страни.
Докладът, изготвен от екип, ръководен от водещите икономисти на Световната банка, Деон Филмър и Хелси Роджърс, разкрива какво предизвиква тези недостатъци при обучението - не само начините, по които преподаването и обучението западат в твърде много училища, но и по-дълбоките причини – политиките, които са в основата за продължаването на тези проблеми.
Възможен е значителен напредък.
В доклада се отбелязва, че когато страните и техните лидери гледат на образованието като "познание за всички" и го превърнат в национален приоритет, образователните стандарти могат да се подобрят драстично. Например, от страна, разкъсвана от войни и с много ниска степен на грамотност през 50-те години, Южна Корея постига универсален прием и обхват на децата в училище до 1995 г. и създава висококачествено образование чрез средните си училища, така че нейните ученици се представят най-добре в международните оценки на и тестове. Резултатите на Виетнам през 2012 г. от теста на ОИСР за ученици от гимназията по математика, природни науки и четене, наречен PISA, са показали, че 15-годишните деца са се представили на същото ниво като тези в Германия, въпреки че Виетнам е много по-бедна държава.
Между 2009 г. и 2015 г. в Перу е отчетен най-големият ръст на образователните резултатите именно поради съгласувани политически действия. В няколко страни (като Либерия, Папуа-Нова Гвинея и Тонга) способностиет за четене в начален курс са се подобрили съществено в рамките на много кратко време, поради конкретни мерки, извлечени от доказателства в практиката.
"Единственият начин да постигнем напредък е да "открием истината от фактите". Ако го направим, фактите, свързани с обучението ще разкрият болезнена истина. За твърде много деца, ходенето на училище не означава познания", каза главният икономист на Световната банка Пол Ромер.
Основавайки се на доказателства и съвети, събрани по време на обширни консултации в 20 държави, с правителства, изследователски организации, организации на гражданското общество и частния сектор, докладът предлага три политически препоръки:
Първо, оценявайте обучението, за да се превърне в измерима цел.
Само половината от всички развиващи се страни имат показатели за измерване на обучението в края на началното и средното училище. Добре изготвените оценки на учениците могат да помогнат на учителите да ръководят учениците, да подобрят управлението на системата и да насочат вниманието на обществото към обучението. Тези мерки могат да предоставят възможност за избор на национални политики, да проследят напредъка и да насочат вниманието към децата, които изостават.
Второ, нека училищата работят за всички деца.
Създайте равнопоставени условия, като намалите застоя и насърчавате развитието на мозъка чрез ранно стимулиране и хранене, така че децата да започнат училище в готовност за учене. Привличайте благородни хора за учители и поддържайте мотивацията им специални обучения дори и от наставници. Внедрявайте технологии, които да помагат на учителите да преподават на нивото на учениците и да засилват училищното ръководство, включително това на директорите.
Трето, мобилизирайте всеки, който има интерес към обучението.
Използвайте информация и данни, за да мобилизирате гражданите, да увеличите отчетността и да създадете политическа воля за реформа в образованието. Включете заинтересованите страни, включително бизнес-общността, във всички етапи на образователната реформа от проектирането до изпълнението.
"Развиващите се страни са далеч от мястото, където трябва да бъдат в обучението. Много от тях не инвестират достатъчно финансови ресурси и повечето от тях трябва да инвестират по-ефективно. Но това не е само въпрос на пари; страните трябва да инвестират и в капацитета на хората и институциите, натоварени със задачата да образоват децата ни", каза Хайме Сааведра, бивш перуански министър на образованието и настоящ старши директор по образованието на Световната банка. "Реформата в образованието е спешно необходима и изисква устойчивост, както и сплотяване около политиките от страна на правителство, медии, предприемачи, учители, родители и ученици. Всички те трябва да ценят знанията и да изискват по-добро обучение."
