За да бъде възстановяването устойчиво, Европа трябва да продължи реформите за насърчаване на износа и инвестициите, за създаване на работни места и защита на най-уязвимите
БРЮКСЕЛ, 28 май 2015 г. - Икономическият растеж се очаква да продължи навсякъде в Европа, нараствайки от 0% през 2013 г. и 1,3% през 2014 г. до 1,8 и 2,0% съответно през 2015 г. и 2016 г. Въпреки че през 2015 г. се очаква растеж във всички страни от ЕС, за първи път от 2007 г. насам страните от Централна и източна Европа (ЕС-ЦИЕ) се очаква да продължат да бележат ръст над средния за Европа, надхвърляйки 2,4% през 2015 г. въз основа на стабилно потребителско търсене, постепенно възвръщане на инвестициите и продължаващ растеж на износа, се казва в новия Редовен икономически доклад на Световната банка за ЕС, публикуван днес в Брюксел.
Растежът през 2014 г. беше особено силен в Германия, Унгария, Ирландия, Полша и Обединеното кралство, докато южните европейски страни най-после се върнаха към растеж след значително финансово и икономическо преструктуриране и въпреки нарастващите опасения за финансово напрежение в Гърция и като цяло слабата световна търговия.
„Износът е основен двигател на растежа в редица страни от ЕС-ЦИЕ като Полша, България и Румъния“, заяви Мамта Мурти, директор на Световната банка за Централна Европа и Балтийските държави. „Това отчасти се дължи на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), които помагат на страните да се интегрират в глобалните вериги на добавена стойност и дават тласък на износа. Но тъй като след кризата се наблюдава намаляване на ПЧИ, налице е сериозна необходимост страните да се фокусират върху подобряване на бизнес средата, развитие на уменията, насърчаване на иновациите, инвестиции в инфраструктура, както и намаляване на регулаторните пречки с цел да се насърчат ПЧИ и нарастването на износа“.
Според доклада, засилването на икономическия растеж и подобряването на пазара на труда ще помогнат за ограничаване дела на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване. От 2008 г. насам делът на хората в риск от бедност в ЕС-ЦИЕ е нараснал до над 23%, тъй като забавеният растеж е довел до загуба на работни места, особено сред по-младите и хората с по-ниска квалификация, тласкайки ги под прага на бедността. В доклада също се казва, че бъдещото икономическо възстановяване и намаляването на нивата на безработица, наред с по-голямото фискално пространство за социални разходи в някои държави от ЕС-ЦИЕ ще доведат до постепенно намаляване на бедността.
Макар перспективите за растеж в Европа да са умерено оптимистични, подхранвани от рязкото падане на цените на петрола и количествените облекчения, предприети от ЕЦБ, според доклада са налице няколко риска, които трябва да бъдат внимателно управлявани: (1) евентуално засилване на колебанията на финансовите пазари, заради различията в прилаганите от САЩ и ЕС монетарни политики; (2) допълнителен натиск върху публичните финанси, произтичащ от комбинацията от ниска инфлация и скромен растеж; (3) ограничена наличност на нови заеми за инвестиции поради ниска възвръщаемост и непълни банкови реформи; и (4) потенциално отрицателно въздействие върху доверието, произтичащо от продължаващите финансови проблеми на Гърция и геополитическото напрежение в Украйна.
Според Тео Томас, водещ икономист за регион Европа и централна Азия на Световната банка и ръководител на екипа по изготвяне на доклада, „Предизвикателство в средносрочен и дългосрочен план за много от страните ще бъде осъществяването на промяна в политиката - от фискални и макроикономически корекции към структурни мерки за насърчаване на растежа и конкурентоспособността. Структурните реформи включват продължаване намаляването на структурната закостенялост на пазара на труда, подобряване на бизнес средата, намаляване на пречките пред търговията (включително в областта на услугите в рамките на ЕС), както и насърчаване създаването на умения, необходими за разкриване на динамични работни места и иновации. Всичко това ще трябва да бъде съчетано с достъпни социални политики, които да помогнат за защита на най-уязвимите, като същевременно се насърчава по-голяма социална интеграция и участие на пазара на труда“.
