Страните от региона полягат усилия да отговорят на пенсионните нужди на застаряващото население
БРЮКСЕЛ, 21 февруари 2014 г. — Дълбоките последици от застаряването на населението и все по-свиващата се работната сила в условията на пренапрегнати държавни пенсионни схеми в страните от Нова Европа и Централна Азия изискват значителни реформи, се казва в новия доклад на Световната банка „Пирамидата се обръща: Пенсионните системи в Европа и Централна Азия пред лицето на демографските предизвикателства“. Ако не бъдат предприети смели пенсионни реформи, днешната младеж и по-бедните възрастни хора ще са тези, които ще бъдат най-силно засегнати от неспособността на държавните пенсионни системи да гарантират основната защита на доходите в старческа възраст. Неспособността да се действа днес поражда загриженост за справедливостта при следващото поколение, тъй като това най-вероятно ще доведе до бъдещи съкращения на пенсионните обезщетения, което пък би засегнало повече бедните, отколкото богатите, се посочва в доклада.
Докладът, който бе оповестен публично днес на конференция в Брюксел, организирана от Европейската комисия и Световната банка, прави констатацията, че повечето пенсионни системи вече са достигнали своята "зрялост" и е малко вероятно броят на осигурените лица да бъде разширен, поради застой и спад на населението в трудоспособна възраст. Намаляването на населението в трудоспособна възраст е причина традиционната пирамида на населението, която се отличава с малък брой възрастни на върха и значително по-голям брой хора в трудоспособна възраст в основите, да се обърне и вече да е с по-малко хора в трудоспособна възраст в основите и по-голям брой пенсионери към върха.
„Страните от Нова Европа и Централна Азия са сред най-активните реформатори в света, които възприеха редица нови пенсионни схеми като точковите системи в Сърбия и Хърватия, фиктивните сметки в Латвия и Полша, универсалните обезщетения в Грузия, Казахстан и Косово, и индивидуалните спестовни сметки в Естония, Румъния, БЮР Македония и Руската федерация”, заяви вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия Лаура Тък. „Въпреки това, много от тези реформи се оказаха недостатъчни за пенсионните системи да поддържат адекватни нива на доходи пред лицето на дълбоките демографски промени. Нещо повече, някои от тези реформи претърпяха обрат под краткосрочния фискален натиск”.
В доклада се посочва, че през последните 20 години страните в преход от Европа и Централна Азия, включително Турция, са положили големи усилия да реформират пенсионните си системи, за да ги приведат в съответствие с новите социални и икономически реалности на пазарните икономики. Въпреки това, в условията на висок икономически растеж в средата на първото десетилетие на 21-ви век, някои страни са увеличили щедростта на пенсионните обезщетения в контекста на своите нараснали приходи. Поради последвалата финансова криза тези страни се оказаха с по-ниски приходи и по-високи пенсии, което доведе до обрат в пенсионните реформи. Така например, някои страни развързаха индивидуалните спестовни сметки, за да помогнат да се компенсира неизпълнението на приходите, с риск от по-нататъшно компрометиране на устойчивостта и адекватността на пенсиите в дългосрочен план.
„Пенсионните системи вече не са в състояние да обещават все по-щедри компенсации на все по-нарастващ брой пенсионери. Увеличаването на продължителността на живота, резкият спад на раждаемостта и засилването на емиграцията допринесоха за поставяне под заплаха на достъпността на много пенсионни системи”, заяви в обръщението си към форума вицепрезидентът на Световната банка по въпросите на намаляването на бедността и икономическото управление Ана Ревенга. „В доклада, който разглежда широка гама от решения, се прави изводът, че държавната пенсионна система ще трябва да даде приоритет на предоставянето на основните пенсии в съчетание с мерки за насърчаване на по-дълъг трудов живот и личните спестявания”.
Реформите трябва да гарантират, че възрастните хора няма да изпаднат в бедност, чрез осигуряване на минимална пенсия. Това е от значение за начина, по който се финансират пенсиите в момента.
„Промяната в механизма на финансиране на осигуряването на старините има значение за това кой ще получава обезщетения и в какъв размер”, заяви Анита Шварц, водещ икономист в Регион Европа и Централна Азия на Световната банка и един от основните автори на доклада. „Сега много от страните ограничават отпускането на пенсии само на плащалите осигуровки, като обвързват получаваните пенсионни обезщетения с размера на направените вноски. Но всички възрастни хора се нуждаят от някаква форма на подпомагане на техните доходи, което да им позволи да поддържат достоен стандарт на живот. Това поражда необходимост от търсене на източници на финансиране, различни от данъците върху труда.”
Докладът разглежда две възможни решения за справяне с демографските предизвикателства пред пенсионните системи: генериране на допълнителни фискални приходи за покриване на пенсионния дефицит и увеличаване на броя на участниците в системата. В страните от региона обаче вече се проявява тенденция на висока данъчна тежест, особено върху труда, което оставя малко възможности за генериране на допълнителни приходи с цел справяне с пенсионните дефицити. Преминаването от данъчно облагане на труда като източник за финансиране на сигурни старини към потребителски и имуществени данъци може да спомогне за генериране на някои допълнителни приходи, но дори и тук обхватът в повечето страни е ограничен.
Разширяването на броя на участниците не е панацея. В повечето страни от Нова Европа и Централна Азия по-голямата част от възрастните в разцвета на силите си, т.е. хората на възраст 35-44 години, вече работят. Възможността за разширяване на работната сила се крие в хората от по-възрастното население, малка част от които работят в сравнение с други региони на света. Освен това, разширяването на базата на участниците може само да облекчи или отложи необходимите реформи на пенсионните системи, ако връзката между осигурителни вноски и пенсионни обезщетения остане фундаментално погрешна.
„Една от най-поразителните констатации в доклада е, че разширяването на броя на участниците в системата – чрез привличане на работници от неформалния сектор или вследствие на нарастващия приток на имигранти - помага на пенсионната система в краткосрочен план, когато тя получава допълнителни приходи, но влошава нещата в дългосрочен план, когато трябва да се изплащат пенсионни обезщетения на още по-голям брой пенсионери”, изтъкна Омар Ариас, водещ икономист в Регион Европа и Централна Азия на Световната банка и основен съавтор на доклада. „Формализацията и имиграцията може да спечелят време на правителствата за предприемане на необходимите корекции в пенсионните системи, но те не са в състояние да постигнат двойната цел за адекватност и устойчивост на пенсиите в дългосрочен план.”
Макар че както допълнителните приходи, така и увеличаването на работната сила могат да допринесат за смекчаване на краткосрочните неблагоприятни въздействия на неизбежните пенсионни реформи, дългосрочно решение може да се търси в регулиране на щедростта на пенсионните системи, така че пенсионните доходи да обхващат само периода, когато хората вече не могат работят, обикновено през последните 15 години от живота. Така беше при пенсионерите през 70-те години на миналия век, докато днес в много страни мъжете получават пенсионни доходи в продължение средно на 18 години, а жените - на 23,5 години.
Повишаването на възрастта за пенсиониране, насърчаването и подпомагането на хората да работят по-дълго може да изиграят важна роля, която да позволи на пенсионните системи да гарантират основния доход за старост и да ги направи финансово по-устойчиви. Мерките за насърчаване на по-възрастните работници да продължат да работят включват:
- осигуряване на възможности за постепенно пенсиониране, например като се позволи на по-възрастните хора да работят на непълно работно време, като същевременно получават частична пенсия;
- въвеждане на малки корекции на работното място, като например поставяне на увеличителни стъкла върху компютърните екрани и осигуряване на ергономични столове с цел повишаване на общата производителност и ниво на комфорт на по-възрастните работници, както и
- по-ефективно инвестиране в обучение на по-късна възраст чрез преразглеждане на системите за образование и обучение на възрастни и системите за учене през целия живот, което да ги направи по-пригодни за стареещия интелект.
И накрая, фискалният натиск кара страните все повече да ограничават своите вече и без това свръхнапрегнати пенсионни разходи и да насърчават частното пенсионно осигуряване и индивидуалните дългосрочни спестовни планове. Спестяванията позволяват на работниците да разполагат с допълнителни средства при пенсиониране. Мерки като автоматично записване в спестовни схеми могат да привлекат работещите, така че недостигът в пенсионните доходи да бъде компенсиран със собствени спестявания.
Не съществуват универсални решения. Независимо от избрания път, страните трябва да започнат социален диалог за това кой подход е най-подходящ за всяка една от тях, така че предвид демографските предизвикателства да се запази способността на пенсионните системи да гарантират основната защита на доходите в старческа възраст на днешните млади и по-малко заможни възрастни хора.
