Слаб икономически растеж в ЕС11 през 2013 г. в условия на външна несигурност

БУКУРЕЩ , 17 януари 2013 г. — Страните от региона на ЕС11* постигат икономически растеж от около 1% годишно през 2012 и 2013 г. Това е значително по-ниско от нивата през 2011 г., се казва в последния Редовен икономически доклад за ЕС11 на Световната банка.

“Рецесията в Еврозоната продължава да забавя икономическата активност на страните от ЕС11”, казва Галина Винселет, старши икономист на Световната банка и водещ автор на доклада. „Икономическият растеж за 2012 г. се очаква да бъде по-слаб от прогнозите преди шест месеца, или средно под 1%. Все пак, все още очакваме известно съживяване на растежа до 1.3% през 2013 г. В условията на повишена несигурност дори един такъв скромен растеж предполага, че приетите от Еврозоната политики трябва да се изпълняват успешно, за да не се допусне сериозно влошаване на условията на международните финансови пазари”, заяви Винселет.

За да се запазят и ускорят темповете на растеж, докладът препоръчва провеждане на решителни икономически политики на два фронта. Първо, трябва да продължи провеждането на благоразумна макроикономическа политика с цел повишаване доверието на финансовите пазари. И второ, средносрочният потенциал за растеж на ЕС11 може да бъде реализиран само, ако бъдат отстранени структурните пречки пред икономическата активност.

“Реформите както на продуктовия, така и на пазара на труда, са от решаващо значение за повишаване на производителността и конкурентноспособността на страните от ЕС11”, казва Ивон Циката, директор на сектор „Намаляване на бедността и икономическо управление” в регион Европа и Централна Азия на Световната банка. „Опростяването на бизнес регулациите, повишаването на ефективността на предоставяните обществени услуги и защитата на миноритарните акционери от злоупотреба с корпоративни активи за лична изгода са сред областите, в които някои страни от ЕС11 биха могли да продължат реформите за укрепване на частния сектор, което би улеснило привличането на инвестиции и осъществяването на делова дейност”, подчерта Циката.

Докладът също така препоръчва предоставяне на стимули за трудова мобилност, повишаване устойчивостта на публичните финанси, адаптиране на системите за социална сигурност към демографските тенденции и хармонизиране на регулаторните механизми между отделните страни. Тези мерки ще допринесат за смекчаване на демографските рискове и за постигане на значителни резултати в сближаването на жизнения стандарт с този в останалите страни от Европейския съюз.

Скромният икономически растеж в страните от ЕС11 през 2012 г. бе подкрепен от няколко фактора. На първо място, способността на ЕС11 за разнообразяване на пазарите и увеличаване дела на износа към пазари извън ЕС допринесе за постигане на благоприятни резултати от търговията. Второ, притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се запази стабилен, благодарение на което регионът на ЕС11 остана сред най-атрактивните дестинации за инвестиране. На трето място, доверието във финансовия сектор на ЕС11 започна да проявява тенденция на нарастване, подкрепена от непрекъснатите усилия на регулаторните органи в региона да гарантират стабилността на финансовата система. Четвърто, през втората половина на 2012 г. достъпът на страните от ЕС11 до финансовите пазари бе на рекордно ниски цени, благодарение както на подобрените вътрешни условия, така и на малко по-успокоените финансови пазари.

На фона на забавения растеж в целия регион правителствата на страните от ЕС11 продължиха усилията за фискални икономии през 2012 г. Бюджетните дефицити в страните от ЕС11 намаляха в целия регион, достигайки през 2012 г. очакваните 3.2% от БВП. Усилията на ЕС11 за фискална консолидация спомогнаха за задържане ръста на съотношението между държавен дълг и БВП и въпреки ограничените бюджетни ресурси, повечето правителства от ЕС11 успяха да изпълнят амбициозните си програми за публични инвестиции.

Въпреки това, в условията на забавена икономическа активност, пазарите на труда останаха в застой. Безработицата се задържа около нивата, достигнати в разгара на световната финансова криза от 2008 г., при муден растеж на заетостта и увеличаваща се дългосрочна безработица. В Хърватия и България безработицата в момента е по-висока в сравнение с периода на глобалната финансова криза, докато Естония, Латвия и Литва отбелязваха значителен спад в нивата на безработица, подкрепен от стабилно съживяване на икономическия растеж. Краткосрочните перспективи на пазара на труда остават неблагоприятни, като едва в средносрочен план се очаква безработицата да намалее.

Според доклада ръстът на кредитирането остава ограничен. Наследството от необслужвани заеми допринася за ниския ръст на кредитиране в ЕС11. Нарастването на лошите кредити продължава да представлява бреме за някои страни от ЕС11, като в същото време други държави като Словакия и Латвия постигнаха известен успех в това отношение, благодарение на усилията за решаване на проблема с необслужваните кредити.

ЕС11 трябва да остане привлекателна дестинация за ПЧИ, се казва в доклада, особено ако напредъкът в подобряването на бизнес средата продължи. Полша, Словакия и България са страните, отбелязали най-голямо нарастване на ПЧИ през 2012 г. спрямо нивата от 2011 г.

Специалната тема на това издание на доклада за ЕС11 изследва въпроса за последиците за икономическия растеж от застаряването на Европейския съюз. Според доклада ниските текущи и прогнозни нива на раждаемост в Европа означават, че регионът ще премине през безпрецедентен процес на застаряване на населението, което ще доведе до драматични промени във възрастовата структура на европейските общества. В действителност през следващите две десетилетия коефициентът на зависимост на възрастните хора  в региона на ЕС11 се очаква да нараства с по-висока скорост отколкото в ЕС17. Нещо повече, участието на работната сила в ЕС11 на пазара на труда вече изостава от нивата на заетост в останалата част на ЕС, като особено големи са разликите при жените без висше образование. Това показва, че от гледна точка на предлагането на труд, страните от EС11 са изправени пред по-големи демографски предизвикателства, свързани със застаряването, в сравнение с останалата част на Европейския съюз. Ако сегашните тенденции се запазят, броят на лицата на пазара на труда в ЕС11 се очаква да намалее с над 35% до 2050 г.

Емпиричните данни в доклада показват, че ако сегашните демографски тенденции останат непроменени, EС11 вероятно ще изпита забележим спад в доходите на глава от населението, а по този начин и в скоростта на сближаване на жизнения стандарт с този в останалите страни от ЕС. Въпреки това, увеличаването на производителността на труда и на степента на заетост на работната сила, както и подобряването на квалификацията на работниците в страните от EС11, могат да послужат като мощни двигатели на растежа в застаряващите общества и да насърчат икономическия растеж и изравняването на жизнените стандарти в Европейския съюз.

Редовният икономически доклад за ЕС11 е издание на сектор „Намаляване на бедността и икономическо управление” в Регион Европа и Централна Азия на Световната банка, което излиза два пъти годишно. В него се проследяват макроикономическото развитие и хода на реформите в страните от ЕС11 и се прави задълбочен анализ на ключови политики.

За контакти:

София:  Ивелина Таушанова  +359 2 9697 239, itaushanova@worldbank.org ;

Варшава:  Анна Ковалчик + 48 605 282 998, akowalczyk@worldbank.org ;

Загреб: Ваня Фрайтич +385 1 2357 230, vfrajtic@worldbank.org ;

* ЕС11 е група от страни, включваща 10 държави-членки на Европейския съюз (ЕС) – България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словашката република и Словения – и бъдещата държава-членка - Хърватия.