БРЮКСЕЛ, 14 юни 2011 г. — Времето за транзитни влакови превози между Любляна и Истанбул може да бъде съкратено наполовина – с цели 25 часа, ако бъдат осъществени реформите, от които железопътният сектор силно се нуждае, се казва в доклада на Световна банка Железопътната реформа в Югоизточна Европа и Турция: На верен коловоз?, оповестен днес в Брюксел.
„Проведеният през 2009 г. изпитателен пробег на експресния влак „Босфор Европа” показа, че контейнерен влак може да стигне от Любляна (Словения) до Истанбул (Турция) за 35 часа, но на практика това често отнема над 60 часа”, казва Каролина Монсалве, икономист по транспорта от Регион Европа и Централна Азия на Световна банка и автор на доклада. „Това е драстична времева разлика с огромни икономически последствия. Колкото е по-висока ефективността на железопътния сектор, толкова по-широк ще става обхватът на пазарите, на които железопътните компании от региона ще могат успешно да се конкурират”.
Реформите, от които секторът така силно се нуждае, не само ще съкратят времето за транзитни превози и ще помогнат на железопътните компании да извличат икономическа изгода от по-добрата координация, управление и организация, но и ще приближат железниците в Югоизточна Европа и Турция до стандартите и изискванията на Европейския съюз (ЕС) и ще позволят да се развие здравословна конкуренция в железопътния сектор, чрез която да бъдат подобрени пътническите и товарни услуги.
Новият доклад Железопътната реформа в Югоизточна Европа и Турция: На верен коловоз? разглежда отново състоянието на железниците в региона пет години след знаковото изследване от 2005 г. Реформа в железниците на Западните Балкани, като прави оценка на постигнатия от държавните железници напредък в институционалната реформа, резултатите от експлоатационната и финансовата им дейност и от интеграцията. Докладът разглежда състоянието на железниците в десет страни: Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Косово, Черна гора, Бивша югославска република (БЮР) Македония и Сърбия, наред с България, Румъния и Турция.
През 2009 г. железниците в страните от Югоизточна Европа и Турция преживяха значителен спад в обема на трафика. Това беше отражение на въздействието на международната финансова криза, избухнала през последното тримесечие на 2008 г. и нейния свиващ ефект върху икономиките от региона и целия свят. В повечето страни спадналият обем на трафика доведе до влошаване на финансовите резултати на държавните железници. Така беше заплатена висока цена за пропуснатата по време на икономическия растеж възможност да бъдат проведени жизненоважни реформи, които да доведат до подобряване на експлоатационната и финансова дейност на сектора.
В доклада се подчертава, че съществуват три основни причини, поради които на промените в железопътния сектор трябва да бъде отдадено приоритетно значение. На първо място, за да се гарантира съответствие с изискванията на съответните директиви на Европейския съюз. Второ, страните ще могат да започнат да жънат очакваните плодове от възприемането на тази институционална рамка. И накрая, при въвеждане на конкурентното начало, да бъде повишена способността на държавните железници да се конкурират с новите субекти в сектора без необходимост от засилване на подкрепата от страна на държавата.
С изключение на България и Румъния, които вече са държави-членки на Европейския съюз и лидери в реформите в региона, всички включени в доклада страни се стремят към присъединяване към ЕС. За страните кандидатки - Хърватия, Турция и БЮР Македония, необходимостта от постигане на съответствие с директивите на ЕС е особено спешна. Потенциални кандидатки като Сърбия и Албания разполагат с повече време. Но точно защото тези страни изостават толкова много, нуждата от ускоряване на процеса на реформи е още по-наложителна.
Освен повишаване на шансовете им да бъдат приети в Европейския съюз, тези страни биха могли да постигнат и редица чисто икономически изгоди чрез съблюдаване на институционалната рамка, зададена от ЕС. Железопътните реформи, стартирали в Европа през 90-те години на миналия век, имаха за основни цели засилване на конкуренцията, въвеждане на повече и по-силно интегрирани международни товарни услуги, повишаване ефективността на използването на инфраструктурния капацитет, създаване на условия за изграждане на единно европейско железопътно пространство и увеличаване дела на железопътния спрямо останалите видове транспорт. Днес тези цели са толкова актуални за страните от доклада, колкото и за държавите-членки на ЕС, ако не и повече.
При сега съществуващата корпоративна структура на управление и ниво на резултати от експлоатационната дейност, за ръководствата на железниците ще става все по-трудно да се конкурират с новите субекти в сектора, когато железопътните пазари се отворят и бъде въведена конкуренцията. От гледна точка на националната политика, един комплекс от постепенни реформи, насочени към прелом във финансовите резултати на държавните железници, би имал по-ниска социална и политическа цена отколкото предприемането на драматични съкращения във времена на остра криза. Освен приемането на съответното законодателство, държавните железопътни компании трябва да променят своята култура и да станат по-делови в подхода си. Те трябва да насочат вниманието си към удовлетворяване нуждите на потребителите и предоставяне на ефективни и ефикасни от гледна точка на разходите услуги.
Наред с нуждата от ефективни пътнически услуги, железопътните товарни превози са от критично значение за производството, търговията и доставката на материали. Конкурентните транспортни услуги във всички видове транспорт са жизненоважен елемент от икономическата конкурентоспособност на всяка страна.
И докато според доклада реформата в железниците се движи в правилна посока, в него се акцентира върху необходимостта от ускоряване темпа на реформите.
„Основната цел на настоящия доклад е да послужи като предупредителен сигнал за спешната нужда от активизиране на процеса на реформи”, споделя Монсалве. „Страните, които се стремят към членство в ЕС трябва да разберат, че бързото осъществяване на тези реформи ще подобри до голяма степен шансовете им да получат положително становище от ЕС относно изискванията за железопътния транспорт и в същото време ще засили икономическия им растеж”.
Монсалве подчерта, че „Ограничените обществени ресурси трябва да бъдат използвани ефективно и ефикасно за финансиране на нужната модернизация на железопътната инфраструктура и основните пътнически услуги, а не за поддържане на неефективните държавни железници с прекомерно раздут персонал и остарели управленски практики. Крайната цел на реформите е да бъдат подобрени железопътните услуги”.
