СОФИЯ, 13 септември 2010 г. – Българската образователна система е повишила своята ефективност в резултат на започналите преди три години реформи, следващата стъпка е да се постави ударение върху качеството и съответствието на образованието. Засиленото участие на родители и общини в процеса на вземане на решения на училищно ниво следва да се разглежда като вариант за повишаване на резултатите от образователния процес. Такива са основните изводи в последния доклад на Световна банка, озаглавен „България: Преглед на реформите в образованието, свързани с училищната автономия”. Днес докладът бе официално представен пред висши служители от Министерството на образованието, младежта и науката, официални представители на Министерския съвет, Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика, членове на Парламента, училищни директори, граждански организации, представители на Националното сдружение на общините и международни партньори.
Докладът „България: Преглед на реформите в образованието, свързани с училищната автономия” отбелязва постиженията на реформите от последните години и очертава нерешените предизвикателства. Изследването не се занимава с учебните планове, нито с качеството на преподаване и на учебниците, а по-скоро се опитва да разгледа съществуващите отношения на отчетност и системата за мониторинг и измерване на резултатите от образователния процес. Докладът е фокусиран върху четири аспекта на българската образователна система: нейната ефективност, качество, осигуряване на равен достъп до образование и отчитане на резултатите.
“Международният опит сочи, че за да се усетят ползите от реформите на базираното в училище управление са нужни 5 до 8 години и то при условие, че са налице всички елементи от критична важност като стабилна система за мониторинг и оценка на качеството на образованието и адекватни механизми за отчетност на резултатите от образователния процес”, казва Алберто Родригес, сектор мениджър по въпросите на образованието за Европа и Централна Азия в Световна банка, обобщавайки постиженията и предизвикателствата пред училищната автономия в България. „Необходими са около 5 години за осъществяване на фундаментални реформи в училище, а едва 8 години след началото на реформите идват първите видими резултати”, обяснява той.
Съществените реформи за децентрализация на образователната система, започнати през 2007 г. след националната стачка на учителите, бяха насочени към засилване на училищната автономия и повишаване ефективността на разходите. Реформата доведе до впечатляващи резултати по отношение на разходната ефективност. Оптимизацията на училищната мрежа се оказа най-тежката фаза на реформата, довела до закриване на 111 малки училища през 2007, на 340 през 2008 и на 44 през 2009 година. Ако правителството на България не беше провело реформите и не беше консолидирало училищата през 2007 и 2008 година, общият планов бюджет за 2008 г. щеше да бъде с 4 процента (или с над 100 милиона лева) по-висок от фактическия. Спестените по този начин ресурси бяха инвестирани в повишаване на заплатите в образователния сектор с 46 процента за периода 2006 – 2008 година. Нарасналата ефективност позволи също така да се заделят повече средства за капиталови инвестиции в сектора.
Броят ученици на един учител е отбелязал известно нарастване от 2007 г. насам, но този показател е все още под средното ниво за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OИСР). Например в Холандия 1 учител се грижи за 16 ученици в прогимназиален и гимназиален етап, докато в българските гимназии на 1 учител се падат 11 ученици. Международният опит обаче сочи, че повече учители (или по-нисък коефициент ученици:учител) не означава непременно по-добри резултати от обучението.
Докладът акцентира и върху повишената квалификация на българските учители – 90 процента от тях имат бакалавърска или магистърска степен, което представлява нарастване с 13 процента на този показател в сравнение с нивата от преди 10 години. В същото време през периода 2000 – 2009 година относителният дял на по-опитните учители (на възраст 50 или повече години) се е увеличил от 19 на 38 процента.
Сега България се нуждае от повече внимание върху качеството. Резултатите от Програмата за международно оценяване на ученици PISA 2006 показват, че:
- По-малко от половината български ученици са в състояние да покрият определения от ОИСР критичен праг на грамотност при четене и на математически знания и умения;
- Измежду всички участващи в PISA държави България е с най-големи разлики в представянето на отделните училища, което подсказва, че различията между училищата играят огромна роля за резултатите на учениците;
- Малките училища се свързват със значително по-ниски резултати;
- Учениците от езиковите малцинства се представят по-добре в малките отколкото в големите училища.
Един от подходите за преодоляване на тези слабости е свързан с подобряване на системата за външно оценяване. Националното оценяване трябва да генерира съпоставими във времето данни, да измерва напредъка и добавената стойност в училищата. По-активното участие на родителите и общините в образователния процес също би могло да допринесе за значително подобряване на качеството на образованието. Международният опит показва, че родителите и местната власт са в състояние да търсят от училищните директори отговорност за предоставяне на информация относно резултатите на техните училища, което от своя страна води до подобряване качеството на образованието и до повишена успеваемост на учениците. Докладът привежда различни примери за такова участие. В някои страни от ОИСР е налице силна и съществена взаимовръзка между училищната автономия и резултатите на учениците. В Холандия например, където 70 процента от училищата се администрират от частни настоятелства, родителите могат да избират между няколко училища, а училищата са задължени да предоставят информация на обществеността. Училищните настоятелства се отчитат пред родителите, правителството и обществото.
“Инвестициите в качествено образование са от критична важност. Те са и споделена цел. Всички родители желаят добро образование за своите деца. Добре образованите хора са двигател на нарастване на производителността и повишаване на конкурентоспособността на страната, а именно това желае правителството. Това от своя страна ще ускори процеса на сближаване и хората ще се радват на по-висок стандарт на живот. Като верен партньор на България, Световна банка ще продължи да запознава страната с най-добрите международни практики, помагайки й да се превърне в по-силна държава-членка на Европейския съюз”, заяви постоянният представител на Световна банка в България Маркус Репник.
