Skip to Main Navigation
СТАТИЯ

Новото злато: предоставяне на качествено водоснабдяване в България

13 декември, 2016


Image

Церемония по вграждане на "каспула на времето" в стената на бъдещия язовир


ОСНОВНИ МОМЕНТИ ОТ ПУБЛИКАЦИЯТА
  • Почти всички българи имат достъп до питейна вода в домовете си, но значителен брой хора все още страдат от воден режим заради недовършено строителство на язовири.
  • Подкрепеният от Световната банка Проект за развитие на общинската инфраструктура ще гарантира качествено водоснабдяване на 170 000 българи чрез изграждането на три язовира.
  • Два нови язовира ще бъдат завършени в рамките на проекта, а трети ще бъде рехабилитиран.

Качеството, ефективността и ефикасността на базовите публични услуги, включително и ВиК, са във фокуса на новата рамка за партньорство с България на Групата на Световната банка

Панагюрище е град от със 16 564 жители в Центална България, разположен в малка долина на Средна гора.

Градът е известен с археологическата находка и намирането на златното съкровище през 1949 г., но понастоящем за хората в Панагюрище има нов и по-ценен ресурс – водата.

Image

Строителната площадка, където ще бъде изграден бъдещият язовир до Панагюрище

През юли 2014 хората в Панагюрище се събудиха с воден режим от по 12 часа на ден. За много от тях това беше просто повторение на онова, което преживяха през 2008. Тогава за повече от месец през лятото хората въобще нямаха вода в домовете си, а кметът обяви бедствено положение и по улиците бяха разположени водоноски.

През октомври тази година, хората от Панагюрище посрещнаха добрата новина – първа копка и възстановяване на строителството на язовир Луда Яна на церемония в присъствието на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова. Благодарение на този проект, събитията от 2008 и 2014 не трябва да се повтарят. Възобновеното строителство на Луда Яна е част от подкрепения от Световната банка Проект за развитие на общинската инфраструктура.

Image

План на язовирната стена на язовир Пловдивци

Повечето язовири в България са строени между 1956 и 1985 година. По време на прехода строителните работи на много започнати язовири са преустановени, а много хора са оставени на воден режим през лятото.

Въпреки че почти всички българи имат питейна вода в домовете си, голяма част от населението все още страда от воден режим, основно заради непостроени язовири за питейно-битово водоснабдяване. Към това се прибавя и фактът, че много от водните мрежи трябва да се подменят, а пречиствателните и канализационни съоръжения трябва да се разширят.

Средната възраст на ВиК-тръбите в страната е 36 години, като съществуват още азбесто-циментови водопроводи, а водата, която е доставена, но незаплатена, възлиза на 60 на сто. Само 75 на сто от населението е свързано с централна канализация. Това налага значителни инвестиции, за да се гарантира доставката на качествена вода в домовете, както и да се гарантира устойчивото използване на водните ресурси спрямо изискванията и разпоредбите на европейските директиви.

В подкрепа на амбициозната програма на правителството в сектора, Световната банка изведе като специален ангажимент в новоприетата Рамка за партньорство с България, доставкатата на качествено водоснабдяване. Качеството, ефективността и ефикасността на основните публични услуги са приоритет в документа, като се поставя акцент в подбряването на ВиК услугите.

Проектът за развитие на общинската инфраструктура е в отговор на правителствените цели за подобряване на ВиК сектора и намаляване на здравните рискове за населението чрез изграждане на пречиствателни съоръжения, наред с язовирите и в изпълнение на европейските директиви. Два от недовършените язовири (Луда Яна и Пловдивци) се изграждат в рамките на този проект, а трети - язовир Студена е включен в проекта за рехабилитация.

Image

Язовир Студена

След приключване на проекта около 170 000 българи ще имат качествено и непрекъснато водоснабдяване.

Image

Част от екипа, който работи по изпълнението на проекта, прави оглед на язовир Студена

На около 200 километра на юг от Панагюрище се намира община Рудозем – град с около 10 000 жители, където строителството на язовир Пловдивци вече приключва. Само през ноември тази година бяха положени около 40 000 кубика чакъл и 1 950 квадратни метра от асфалт и по този начин беше завършена стената на язовира. При този напредък в строителството може да се очаква, че неговото пълнене с вода може да започне от пролетта на 2017 година. Растителността и горния слой на почвата в чашата на язовира вече са отстранени и хората от Рудозем и съседните общини вече могат се надяват за снежна зима и обилни валежи през пролетта.

В Перник, град съвсем близо до столицата София, хората също се надяват. Близо 100 000 абоната на ВиК в града и близките села вярват, че рехабилитацията на язовирната стена на Студена и на пречистванелните съоръжения ще подобри качеството на водата в домовете им.

Язовир Студена е построен преди повече от 60 години и това налага рехабилитацията му да стане приоритет. Особено важно е това да стане без язовирът да бъде изпразван и без да се наруши водоснабдяването. А уникалното е, че строителните работи ще бъдат извършвани под вода от водолази.

Групата на Световната банка – най-големият източник за ВиК финансиране в света – по настоящем управлява ВиК кредитно портфолио на стойност 13.5 млрд. долара, което е повече от половината от операциите в областта на водния сектор. 


Златното съкровище

В една мразовита утрин на 8 декември 1949 г. трима братя Павел, Петко и Михаил Дейкови работели заедно на полето до Панагюрище. Около 10 часа сутринта, докато копаели за глина, се натъкнали на необичайни и лъскави обекти. В пълния си блясък пред братята се разкрили множество съдове. От земята изровили фиала и осем ритона – с формата на амфора и глава на жена или различни животни.

Находките са датирани от четвърти и началото на трети век преди Христа и се оказват сензационни не само заради теглото си - 6.146 кг. чисто злато, но най-вече заради оригиналната изработка на съдовете. Те са известни по света като Тракийското съкровище и са едни от най-ценните обекти в Националния исторически музей на България.

Image

Api
Api

Welcome