На 19 юни тази година тринадесет души загубиха живота си в наводненията, породени от проливните дъждове в Североизточна, Северна и Централна България. Метеоролозите обявиха, че количеството паднали валежи само в Източна България за 24 часа надхвърля месечната норма. Обявено бе бедствено положение в много общини, а черноморският град Варна и неговия квартал Аспарухово пострада най-тежко от наводненията, където водата струпа едни върху други множество автомобили. Наводнени бяха още Добрич и Велико Търново.
Малко преди тези трагични събития няколко необичайни природни явления разтърсиха България само за пет седмици през тази пролет. Проливни дъждове и наводнения засегнаха различни части на страната. Земетресения смутиха редица градове. Ветрове със силата на торнадо пометоха покривите на няколко къщи в населено място недалеч от София.
Тези събития изглежда само потвърждават това, което много експерти не само в България, а и в целия свят се опитват да кажат от известно време насам: изменението на климата е не просто реално, то вече се случва. Статистиката, излизаща от средите на научната общност, е зашеметяваща: през миналата година в света са били регистрирани 900 екстремни природни събития. Що се отнася конкретно до България, честотата на природните бедствия се е увеличила значително през новото хилядолетие, като само в периода между 2004 г. и 2006 г. са регистрирани 10 големи природни бедствия.
Как да се справим с тази нова реалност?
Водещ принцип за политиците навсякъде по света си остава "управление на неизбежното и избягване на неуправляемото". В нов доклад на Световната банка за България, озаглавен „Застраховка срещу климатичните промени“, се излага ясно този принцип, като се подчертава, че съчетаването на застрахователни продукти, системи за ранно предупреждение, информационни кампании и строга нормативна уредба може да бъде от голяма полза за преодоляване на отрицателното въздействие на изменението на климата.
Изследването твърди, че бездействието в борбата с рисковете, свързани с климатичните промени, ще доведе до допълнително повишаване на потенциалния риск от продължаващо изменение на климата. В доклада се твърди още, че ако се чака твърде дълго преди да се предприемат действия, в крайна сметка може да се окаже, че са необходими далеч по-скъпо струващи мерки или пък че е безвъзвратно изгубена възможността за ефективно справяне с последиците от въздействието на климатичните промени. Ето защо адаптацията не трябва да е съсредоточена само върху контрола на отрицателните въздействия от изменението на климата, а трябва да е едновременно с това насочена и към използване на съществуващите възможности и стимули.
За Европа изменението на климата е гореща тема не от вчера – през последните 12 години са регистрирани 52 свързани с климата бедствия в 23 страни от Европейския съюз (ЕС). В отговор на това Европейската комисия си постави серия от амбициозни цели, известни като целите 20-20-20 за смекчаване на последиците от изменението на климата, т.е. държавите-членки са поели ангажимент да намалят емисиите на парникови газове с 20%, да се намали енергопотреблението с 20% посредством подобряване на енергийната ефективност и да се посрещат 20% от енергийните потребности от възобновяеми източници. В подкрепа на тези цели Европейската комисия предлага най-малко 20% от бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г. да бъде алокиран за разходи, свързани с климата. Като продължение на това Европейският парламент наскоро обяви много по-амбициозни цели до 2030 г., а именно: 40% намаление на емисиите, най-малко 30% от енергията да се произвежда от възобновяеми източници и 40% подобрения в енергийната ефективност. Всичко това предоставя уникална възможност на България да продължи с прилагането на политики в областта на адаптацията към климатичните промени.
Като член на ЕС България може да се възползва от съществуващите политики и инструменти на съюза за реагиране на последиците от изменението на климата и подобряване на подготвеността и капацитета на страната за справяне с предизвикателствата, свързани с изменящия се климат. Много от тези политики се основават на стратегията от 2013 г. за адаптиране към изменението на климата - ключов документ, който има за цел да направи Европа по-устойчива на климатичните влияния.
Уязвимостта на България спрямо изменението на климата се подсилва от относително високата степен на бедност в региони, където най-често се случват природни бедствия. Един преглед на съществуващото финансово управление на риска от бедствия в България показва, че наличните механизми са недостатъчни за управление на потенциално огромните икономически и фискални загуби, които могат да бъдат породени от природни бедствия.
Според направената оценка едва 8% от 3,6 милиона жилища в България са застраховани срещу природни бедствия като земетресения и наводнения. Такъв нисък процент на застраховане може да доведе до огромни и непланирани публични разходи в случай, че се стовари тежко природно бедствие. Докладът съдържа няколко предложения, които да помогнат на определящите политиките в страната да изработят отговор на това специфично предизвикателство, включително чрез насърчаване превенцията на риска чрез стимули или отстъпки при застраховането на сгради. Сред останалите препоръки са подобряване на управлението на горите, селското стопанство и влажните зони, насърчаване на технологичните иновации, както и засилване на сътрудничеството между застрахователния сектор и правителството. Взети заедно, тези мерки могат да помогнат в подготовката на страната за предстоящи бедствия - допринасяйки както за смекчаване на рисковете, така и за намаляване на евентуалните неблагоприятни въздействия
