Как влияе равенството между половете върху житейския избор на ромите в България

Ромите са голяма етническа група в България. В страната живеят близо 60 различни ромски общности, които представляват широк спектър от култури, религии, традиции и поминък. Въпреки че се различават помежду си в много отношения, ромите в цяла България се борят с едно основно предизвикателство: бедността. Един от всеки трима роми живее в крайна бедност с доходи под 4.30 щ. д. на ден, при едва един на всеки двадесет сред останалата част от населението. Близо 86% от ромите принадлежат към групата от 40% от населението с най-ниски доходи в България. Но бедността не е единственото предизвикателство, с което ромите трябва да се справят. Според нов доклад на Световната банка, ромите са изправени пред различни предизвикателства, които могат да повлияят отрицателно върху техния стратегически житейски избор, например в областта на образованието, заетостта и създаването на семейство.

Докладът „Равенството между половете и приобщаването на ромите: Гледната точка на четири ромски общности в България“ разглежда по-отблизо темата за равенството между половете като ключов фактор за социално включване и се опитва да намери отговори на въпроса как полът влияе на стратегическия житейски избор на българските роми що се отнася до образование, работа и брак. Проучването е извършено чрез провеждане на серия дискусии, фокус групи и интервюта в четири населени места в страната (вж. Инфо графиката), като се стреми да идентифицира някои от разликите между ромите с по-висока и ромите с по-ниска степен на интеграция в обществото като цяло.

омите са изправени пред множество предизвикателства, някои от които на свой ред променят традиционните роли на мъжа и жената. Във все по-нарастваща степен безработицата прави невъзможно за ромските мъже да изпълняват ролята на глава на семейството, която осигурява прехраната, а от ромските жени все повече се очаква да допринасят за семейните доходи.

Докладът е уникален с това, че събира гласовете на роми, които сами говорят и описват тези предизвикателства, обясняват как отделните индивиди се справят с тежкото икономическо положение и споделят своите стремежи за по-добър живот. За много български роми и по-специално за жените, нещата се въртят в порочен кръг: много момичета от ромски произход отпадат от училище рано, защото от тях се очаква да се омъжат и да имат деца; по-късно много от тези момичета не могат да си намерят работа, защото нямат образование в резултат на ранното отпадане от училище и женитбата. Данните показват, че само 42% от ромските жени в България са завършили основно образование. Едва 32% от ромските жени на възраст между 15 и 18 години са записани в системата на образование в България. В доклада обаче се констатира и една нова тенденция: ромските момичета отдават все по-голямо значение на образованието и показват все по-силна заинтересованост от завършване на средно образование и дори стремеж към получаване на университетско образование.

В отговор на тази ситуация, проучването твърди, че въвеждането на по-интегрирани политики, а не безсистемни инициативи, както и въвеждането на програми с по-висока социална адаптивност би довело до резултат от гледна точка на въздействието върху развитието. Чрез един по-широк подход към социалните и икономически предизвикателства, пред които са изправени ромите в България, както и чрез разширяване на диалога отвъд проблемите на бедността, политиците в България биха могли да създадат по-добри условия за социално включване на ромите, което до голяма степен би било от полза за страната като цяло.