Как университетите в България да станат по-силни и международно конкурентни?

Днес повече от 280 000 студенти в България заедно с техните преподаватели отбелязват студентския празник. Но днес не е ден за тържества. Въпреки множеството постижения през последните 20 години, българското висше образование все още е изправено пред множество предизвикателства, както е видно от статистиката по-долу:

• Само 25% от завършилите университет започват работа, която изисква висше образование;
• Близо 85% от завършващите са разочаровани от качеството на преподаване и почти същия процент смятат, че програмите на университетите са остарели;
• Почти всеки трети от завършващите признава, че знанията и уменията, придобити в университета, не са приложими;
• С бързо застаряващо население, което се очаква да намалее с 27% между 2010 и 2060 г., може да се предвиди, че постъпващите в университет младежи между 15 и 24 години също ще намалеят с 41% през същия период.

Какво може да бъде направено? Как да се посрещнат тези предизвикателства? Един неотдавнашен доклад на Световната банка, озаглавен „Укрепване на висшето образование в България“ очертава няколко посоки за политики, които да укрепят образователния сектор, така че да подготвя високообразована и адаптивна работна сила, способна да увеличи производителността на труда в светлината на бързо развиващите се технологии и променящите се нужди на пазара на труда.

Българските университети може да станат по-силни и международно конкурентоспособни, ако вземащите решения се съсредоточат в три основни области. 

За да видите грфиката в по-голям мащаб натиснете тук.

Акцент върху качеството

Качеството на висшето образование в България може да се повиши значително, ако средствата от Европейския съюз, които ще бъдат на разположение през следващия програмен период 2014-2020 бъдат използвани в подкрепа на внимателно подбрани интервенции с голямо въздействие. Например средствата от ЕС може да финансират привличането на изследователи и преподаватели от световна величина, които да участват в процедурите за акредитация, извършвана от Националната агенция за оценяване на акредитация или от други международни акредитиращи институции. Структурните фондове може да се използват също така и за укрепване на изследователския капацитет на висшите училища в България. За по-доброто качество на преподаване и научни изследвания от полза би било разработването на нова система за кариерно развитие и израстване на академичния състав, основаваща се на няколко основни, валидни за цялата система оценъчни критерии, основаващи се на световната практика. Държавните висши училища могат след това да надграждат тази основна рамка.

Управление на университетите в полза на цялото общество

Приоритетна реформа е промяната на съществуващия модел на управление на държавните висши училища, така че да се осигурят силни механизми за отчетност на академичния състав, особено по отношение на образователните резултати на студентите и завършващите. В момента държавните университети се управляват в полза на техния академичен състав. Заинтересованите от висшето образование страни, външни за академичния състав на университетите, включително такива, номинирани от правителството, трябва да доминират в  процеса на вземане на стратегически решения на държавните университети. Тази реформа ще засили отчетността на висшите училища без това да накърнява академичната им автономия.

Повече инвестиции. Интелигентни инвестиции

Системата на висше образование в България е недофинансирана според европейските и световни стандарти. Необходими са повече ресурси, за да се укрепи изследователския капацитет и да се предотврати изтичането на мозъци. Това трябва да се предхожда от реформи, които да засилят ефикасността на сектора. Мрежата от държавни висши училища трябва да бъде оптимизирана чрез консолидиране на големия брой малки и специализирани институции в по-малко на брой, но по-големи университети с повече изследователи в различни дисциплини. Правителството трябва да продължи да увеличава дела на финансирането, основано на резултатите и да го използва като инструмент за постигане на дългосрочни стратегически цели и политики. Това може да бъде постигнато чрез въвеждането на договори за представяне като основен механизъм за възнаграждение на постигнати добри резултати. В същото време правилата за финансиране трябва да гарантират еднакъв достъп до висше образование и адекватни стимули за най-добре представящите се студенти. Това налага промени на съществуващите системи за стипендии, студентски заеми и държавни такси.

В опит да отговори на тези предизвикателства Министерство на образованието и науката наскоро изготви проект на стратегия за развитие на висшето образование през следващите 7 години (2014-2020). Първата обществена дискусия бе направена на 29 ноември 2013 г. с участието на представители на студентски съвети от повече от 30 университета, които се срещнаха с министър председателя и министъра на образованието. Студентите, взели участие в тази среща, също настояха за повишаване на качеството на образованието и за по-добра връзка с пазара на труда.