Пример от България: 55 студенти от Университета в Манчестър изучават на място предизвикателствата и възможностите за растеж

Всяка година група студенти от Института за политики и управление на развитието (IDPM) на Университета в Манчестър пътуват в чужбина, за да проучат конкретните предизвикателства, свързани с развитието на дадена държава и да се запознаят с начините, по които въпросната страна се опитва да разреши тези проблеми. В миналото групата е посещавала страни като Китай, Индия, Уганда, Ямайка и Сингапур.

Тази година 55 студенти от три магистърски програми на IDPM - „Финансиране, публична политика и управление на развитието”, „Глобализация и развитие” и „Промишленост, търговия и развитие” – дойдоха в България, за да се срещнат с представители на правителството, Световната банка, частния и реален сектор и да се опитат по-добре да разберат предизвикателствата, пред които е изправена България в момента, както и да научат за стъпките, предприети за тяхното преодоляване.

"Ние търсим места, които може да послужат за пример, а България е именно такъв случай", казва Ралица Димова, старши преподавател по икономика на развитието в IDPM и ръководител на учебната визита в България.

Наред със срещите си с представители на правителството, частния сектор и неправителствени организации (НПО), студентите също бяха поканени на дискусия с водещи експерти на Световната банка в България, където обсъдиха възможностите и предизвикателствата, свързани с развитието в страната.

Срещата прерасна в нещо повече от обикновена презентация, а именно в разгорещена дискусия за това какво може да се научи от начина по който България се справя с възможностите и предизвикателствата пред своето развитие. Студентите изследваха различни области на развитието, като задаваха въпроси за възможностите за растеж в тези трудни за ЕС времена и за това как се осъществява политиката на приобщаване в България, кои са най-уязвимите групи в страната и какво се прави, за да им се помогне за излизане от бедността.

"България измина дълъг път на стабилизиране на икономиката от 1990 г. досега и постигна членство в ЕС през 2007 г.", заяви икономистът на Световна банка за България Стела Илиева по време на дискусията в Световна банка в началото на април. "Поглеждайки напред - основното предизвикателство пред развитието на България е съживяване на растежа и създаване на работни места в трудна външна среда."

Говорейки за бъдещите потенциални решения, Илиева заяви, че "инвестирането в образование, в научни изследвания и развитие, увеличаването на участието на работната сила на пазара на труда, при грижа за уязвимите групи и продължаване на подобряването на инфраструктурата в страната са само част от приоритетите, които получават подкрепа от Групата на Световна банка чрез предоставяне на знания и технически съвети." (Научете повече за партньорството между Световната банка и България тук)

"Световната банка има възможността да използва своите експертни знания, натрупани по целия свят, за и да ги насочи конкретно в отделните държави", отбеляза Джеф парк, студент от катедрата „Финансово развитие“ (Development Finance) след дискусията. "Бях силно окуражен да чуя, че това е посоката, която Световната банка поема."

"Очевидно е, че Световната банка е важен фактор в световен мащаб”, сподели Шаника Гонзалес-Линдо, студентка по програмата „Глобализация и развитие“. „Също така обаче Световната банка е наясно с това, какви са предизвикателствата именно тук, в България. И това изглежда не може да я разколебае."

Обща информация

Институтът за политики и управление на развитието на Университета в Манчестър (IDPM) е създаден през 1958 г. и оттогава до днес в него са преминали обучение над 7 000 души от целия свят. Целта на института е да насърчава социалното и икономическо развитие, по-специално в страните с по-ниско равнище на доходите и за групите в неравностойно положение, като подобрява възможностите на лица и организации чрез предоставяне на образование, обучение, консултации, проучвания и анализи на политиките. През последните години все по-често се признава, че качеството на политическия и институционален дизайн представлява ключова пречка пред развитието.