Знанието е новата валута: Дългогодишното партньорство между България и групата на Световната банка

Когато офисът на Световната банка в България започна дейност на 1 април 1992 г. страната търси баланс между големите надежди и множеството икономически и социални трудности. Надеждите за свобода са огромни въпреки  сериозните предизвикателства. Централизираната българска икономика, основно ориентирана към тежката индустрия, загуби пазарите си за една нощ.  Появиха се силни енергийни дефицити, а икономическият смут, възникнал след падането на Берлинската стена, натовари България с огромен външен дълг и свиваща се икономика. Въпреки тези предизвикателства обаче, все пак се имаше големи очаквания и надежди – за свобода на словото, за свободно придвижване и свобода на пътуванията през граница.

При все че надеждата преобладаваше в този исторически етап, малко хора – ако изобщо е имало такива – можеха да предвидят огромния икономически, политически и социален напредък, който страната ще постигне през следващите две десетилетия. Продължаващото стратегическо сътрудничество с международните партньори и осъществяването на разумни реформи през тези години – всичко това даде възможност на България да преодолее различни препятствия в рамките на едва две десетилетия, като извърши прехода от зараждаща се пазарна икономика към достойна държава-членка на Европейския съюз (ЕС), в която доходите са над средните за съюза стойности.  

Постоянното сътрудничество с международните партньори е в основата на успехите на България през последните 20 години.  Перспективата за присъединяване към Европейския съюз и засилването на ролята на страната в международната общност изгради национален консенсус в преследването на тази амбициозна цел. Тези надежди за засилена международна интеграция в световната икономика бяха реализирани сравнително бързо – първо през 2004 г., когато България се присъедини към НАТО, а след това и през 2007, когато страната влезе в ЕС.

В хода на всичките тези промени Световната банка постоянно подкрепяше България – оформяйки солидно партньорство и в добри, и в трудни времена. Когато през 1997 г. в България избухна хиперинфлацията, Световната банка – в тясна съгласуваност с МВФ – предостави част от така необходимата финансова подкрепа за наложителните структурни реформи, предприети за справяне с кризата.  А когато България се стана член на ЕС, Световната банка отбележи подобаващо това заедно с другите международни партньори на страната. 

Още с първия си проект „Техническа помощ за икономическата реформа“ на стойност 17 милиона щ.д., групата на Световната банка се открои като партньор, на когото може да се разчита. Така в течение на две десетилетия бяха предоставени  на България 9 милиарда щ.д.  под формата на 44 операции, от които 24 инвестиционни заема, четири гранта по линията на Глобалния екологичен фонд (GEF) и две операции  по линията на управлявания от Световната банка Прототипен въглероден фонд (PFC).

Това стратегическо партньорство следваше развитието на България. Устойчивият икономически растеж, последвал присъединяването на България към ЕС през 2007 г., даде възможност да бъде направена забележима промяна в модела на сътрудничество между България и нейните международни партньори – премина се от подкрепа на макроикономическата стабилизация и структурните реформи към подкрепа чрез анализи и знание.  Измени се и ролята на Световната банка – от основна финансираща организация тя стана информационен партньор, подпомагащ България максимално да се възползва от наличното финансиране от ЕС. 

Стратегията за партньорство с България (СПБ), приета през 2011 г., измести фокуса от традиционното кредитиране към партньорство, ориентирано към знанията. Тази нова стратегия, основана на знанието,  е в подкрепа на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в България, в съответствие с приоритетите на програмата „Европа 2020“ и Националната програма за реформи. СБП също така предвижда предоставянето на България на  аналитични услуги в посока ускоряване усвояването на наличното финансиране от ЕС – задача, изпълняванa успоредно с други международни партньори, включващи Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка.   

Подписването на меморандума за разбирателство (МзР) през януари 2012 г. допълнително засили тази нова стратегическа линия в партньорството между България и Световната банка. Меморандумът отразява новата патрньорска рамка на отношенията между България и  международните финансови институции и изгражда механизъм, чрез който държавните власти имат възможност да използват европейските фондове за покриване на разходите за аналитично-консулантските услуги на Европейската инвестиционна банка (EIB), Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD) и Световната банка.

“Този Меморандум е важен етап в дългогодишните отношения на Световната банка с България, тъй като сега преминаваме от традиционно сътрудничество  към сътрудничество, което предоставя специфични аналитични и консултантски услуги в подкрепа на европейското членство на България,” заяви Вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия Филип Льо Уру по време на проведената през м. януари церемония.

Преходът към новото уникално партньорство основано на знания между Световната банка и правителството на България бе демонстрирано на практика чрез подписването на три споразумения за аналитично-консултантски услуги срещу заплащане  през юли и октомври 2012 г. – предоставяне на анализи за разработването на Националната стратегия за отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ (ВиК), „Стратегията за интелигентна специализация“ в сферата на иновациите и аналитични услуги в подкрепа развитието на пътния сектор.

“Световната банка си партнира с България през последните 20 години, и за нас е удоволствие да видим как ангажиментът на правителството към пътния сектор се материализира в километри нови пътища и магистрали. Радваме се, че чрез нашата нова партньорска инициатива ние ще можем да подпомогнем България със знание и идеи как да използва по най-добрия начин изграденото и как да развива нова инфраструктура“, заяви Питър Харолд, регионален  директор на Световната банка за Централна Европа и Балтийските държави по време на церемонията по подписването през м. октомври.

Отчитайки ползите от партньорство, основано на знания, България възприе мотото „Знанието е новата валута“, под което преминава и сътрудничество със Световната банка за усвояването на европейските фондове. Тази платформа стана ключова в усилията на България да превърне близо 7 милиарда евро европейски средства в по-добра публична инфраструктура и услуги.  Засилената роля на Световната банка в България е видимо добре възприемана от множество заинтересовани страни в цялата страна. Според проучване, проведено в България през лятото на 2012 г., най-голямата ценност на  Световната банка за България е предоставянето на знания, следвано от финансирането – точно обратното твърдение беше налице преди повече от 5 години. Респондентите дават висока оценка на партнорството, основано на знания – като дават средна оценка 7.9 от 10 възможни по отношение на качеството на знанията и проучванията, направени от Световната банка. Гледайки към бъдещето, над 43% от респондентите заявавят, че биха желали Световната банка предоставя повече от своите иновативни услуги,основани на знанието.

В допълнение към високата оценка на заинтересованите страни Групата за независима оценка (IEG) на Световната банка също отбелязва значимостта на новата роля. 

“В бъдеще,” както се отбелязва в скорошно изявление на Генералния директор на IEG Каролин Хайдер, “предизвикателството за Световната банка ще бъде да насърчи постигането на резултати в развитието по различен от кредитирането начин, посредством аналитични услуги, подпомагащи България в достигането на европейските стандарти и в реализирането на стратегията „Европа 2020”.

Партньорството, основано на знания, представлява нова ера в сътрудничеството между България и нейните международни партньори, като полага основите за дръзки нови инициативи, които да оформят икономическото и социално бъдеще както на България, така и на други държави. Това ново партньорство представлява истински обмен на знания, като България предлага насоки за работата на Световната банка и в други държави. Ако необикновеният път, изминат от България през последните 20 години може да служи като един вид показател,  то сигурно е, че на България предстоят много успехи през идните десетилетия.