Контекст
През последните години въпросът за опазването и устойчивото използване на водите придобива все по-голяма тежест в световния политически дневен ред и привлича вниманието на националните правителства от най-високо равнище. Опазването и устойчивото използване на водите предлага възможности за сътрудничество и съдействие при посрещане на предизвикателствата по мултидисциплинарен и между-секторен начин, в подкрепа на трайното и устойчиво икономическо развитие и растеж.
Очертаването на предизвикателствата, свързани с опазването и устойчивото използване на водите, предполага динамична конструкция, която надхвърля рамките на единичните проблеми като достъпа до вода или канализация. Тази конструкция налага прилагането на по-широк преглед на постиженията в областта на управлението на водите. Например - по отношение на разпределението на водата, този подход възприема, че няма едно временно "оптимално" разпределение на водата между множеството потребители. Всеки план за оптимално разпределение е динамичен; делът на водата, разпределена за конкретен потребител, може да се промени в зависимост от изменящите се екологични и социално-икономически условия. Опазването и устойчивото използване на водите е динамична цел, а контекстът за постигането й е непрекъснато развиващият се свят.
Въпреки богатството си на водни ресурси, благоприятните почвени и климатични условия и силната институционална и регулаторна рамка, България продължава да се изправя пред значителни предизвикателства в модернизирането на водната инфраструктура и ресорните институции, за да изпълни своите цели за развитие. Постигането на достатъчно добро ниво на опазване и устойчиво използване на водите изисква гарантирането на траен достъп до съответните количества качествена вода за поддържане на препитанието, благосъстоянието на населението и социално-икономическото развитие, за осигуряване на защита срещу замърсяване на водата и свързаните с нея бедствия, опазване на екосистемите в среда на мир и политическа стабилност. Ефективното прилагане на концепции като интегрираното управление на водните ресурси и интегрираното управление на риска от наводнения и суши, са от съществено значение при процеса на адаптиране към повишената хидроложка променливост вследствие от изменението на климата.
Подходящият институционален капацитет изисква добра информация, компетентни институции и значителни финансови ресурси. Това е общо предизвикателство за всяка страна - как различните институции да се координират ефективно и да говорят в един глас.
Изправени пред изменението на климата eкспертите смятат, че България трябва да повиши готовността на своя воден сектор за смекчаване на въздействието на повтарящите се наводнения и суши и същевременно да отговори на нуждите на населението и икономиката в ключови сектори като земеделие, градско развитие, енергетика и природни екосистеми.
Повечето язовири в България са построени между 1956 г. и 1985 г. През последвалия преходен период всички строителни проекти са изоставени, което оставя хиляди българи без надеждно водоснабдяване. Макар че почти всички българи имат достъп до питейна вода в домовете си, значителен брой хора все още страдат от сезонни режими на водата поради незавършени язовирни проекти. Тези проблеми се усложняват от факта, че в момента много водоснабдителни мрежи трябва да бъдат модернизирани, а системите за събиране и пречистване на отпадъчни води да бъдат разширени. Ето защо са необходими значителни инвестиции, които да гарантират, че качеството на водата и устойчивото използване на водните ресурси съответстват на изискванията на директивите на Европейския съюз (ЕС).
България се опитва да постигне напредък и придвижва тези проекти, но все още са необходими повече усилия, заедно с повишена ангажираност и лидерство областта на управлението, опазването и устойчивото използване на водите.
Ангажимент на Световната банка във водния сектор в България
Групата на Световната банка (WBG) - най-големият многостранен източник на финансиране за водоснабдяване и канализация в света - понастоящем упражнява надзор върху кредитен портфейл за ВИК от приблизително 13,5 милиарда долара, което представлява повече от половината от всичките й операции, свързани с водата.
Световната банка има дългогодишно и ползотворно партньорство с българското правителство. Банката понастоящем подкрепя устойчивостта на водните ресурси чрез действащ заем и разработване на стратегия в миналото в областта на: (i) водоснабдяване и канализация и ii) напояване, дренаж и защита от наводнения. Според новата 10-годишна стратегия за сектора, рехабилитацията и изграждането на водоснабдителни и канализационни мрежи ще изискват 12 млрд. лв. (6 млрд. евро). Финансовите средства на ЕС обаче ще покрият само 30-40% от общите капиталови инвестиции, необходими до 2020 г. Останалата част трябва да дойде от националния бюджет и от собствени инвестиции на ВиК-компаниите. Това ще изисква по-добра ефективност и коригирано ценообразуване, като се гарантира, че финансирането за водния сектор е достъпно и устойчиво.
Проектът за развитие на общинската инфраструктура, подкрепен от Световната банка, отговаря на приоритетите на правителството за рехабилитация и завършване на изграждането на водоснабдителни и канализационни мрежи за подобряване на предоставянето на услуги и намаляване на здравните рискове, както и на системите за пречистване на отпадъчни води в съответствие с директивите на ЕС. Два от осемте приоритетни язовира за водоснабдяване (Луда Яна и Пловдивци) са включени в този проект, а трети язовир (Студена) е включен за рехабилитация. След завършването на този проект се очаква, че 170 000 българи ще получат по-надеждно и качествено водоснабдяване.