Отстранете институционалните пропуски, се казва в актуализацията на систематичния анализ на страната
Снимка: Tamar Kobakhidze, Световната банка
Акценти в историята:
- Пътят на развитие на България през последното десетилетие беше забележителен, но недостатъчно приобщаващ
- Световната банка подготви актуализация на систематичния анализ на страната, търсейки решения как да се повиши споделения просперитет
- Няма лесно решение, когато става въпрос за институции, а решенията трябва да се търсят сектор по сектор
Икономистите в областта на развитието отдавна са открили, че икономическият растеж не означава непременно намаляване на бедността и неравенството. България, държава с население от 6,5-милиона и пълноправен член на Европейския съюз, дава още едно доказателство за този парадокс.
Има ли решение на българския парадокс – силен икономически растеж и стабилна макроикономика, но продъжаваща бедност и засилващо се недоволство сред хората? Това беше основният въпрос, на който Световната банка се опита да отговори при подготовката на Систематичния анализ за България.
Световната банка си партнира с България през последните три десетилетия и оказва подкрепа на страната от първите години на прехода й към пазарна икономика. Неотдавнашната актуализация на Систематичния анализ на страната разглежда по-задълбочено и независимо предизвикателствата пред развитието на България, като търси отговор на въпроса как да се превърне стабилният растеж и макроикономическа рамка в просперитет за всички българи.
Поглеждайки назад към развитието на България през последното десетилетие, страната се представя изключително добре. Реалните доходи имат стабилен тренд към средните нива за ЕС и вече достигат 55% от средните за ЕС. Страната регистрира стабилни темпове на растеж и рекордно ниска безработица в навечерието на пандемията Covid-19, а нейното законодателство непрекъснато се привежда в съответствие с най-съвременните постижения на правото на ЕС.
На този фон обаче продължават и други обезпокоителни тенденции – населението на България продължава да емигрира към по-богатите страни от ЕС и ОИСР, бедността остава една от най-високите в ЕС, а неравенството в доходите е най-лошото в ЕС.
Пандемията от Covid-19 само влоши нещата. Най-уязвимите бяха сред първите, които загубиха работата си, и те все още се стремят да си възвърнат нивата на заплащане отпреди пандемията. Освен това достъпът до обществени услуги – било то водоснабдяване и канализация, качествена пътна инфраструктура, здравеопазване, образование, грижи за възрастни хора, или социални услуги – е поразително неравномерен в цялата страна. На фона на всичко това българското население намалява бързо.
Как тогава да бъде разрешен този парадокс? Световната банка идентифицира един фактор, валиден за всички сектори – институциите. Систематичният анализ за страната разкрива, че няма едно бързо решение за подобряване на управлението и институциите, затова решенията трябва да се търсят сектор по сектор. Например, ако страната иска да повиши бързо средните доходи на населението, то тогава засилването на уменията на всички българи би била ключовата интервенция.
Преодоляването на институционалните пропуски изисква силен ангажимент и доверие. За да се постигне това, българските институции трябва да бъдат прозрачни и отговорни – изискване на гражданите, което трябва да бъде изпълнено. В допълнение България трябва да премине към модел на зелен растеж в съответствие с Европейския зелен пакт и собствените си национални ангажименти.