Световна банка в България

Национален Контекст

* Според последните стойности на показателите за световно развитие (2021) 

България претърпя значителна трансформация през последните три десетилетия. Тя превърна своята силно централизирана и планова икономика в отворено и пазарно-ориентирано стопанство с по-висок среден доход, и сигурен член на Европейския съюз (ЕС).

Присъединяването на България към ЕС през 2007 г. повиши очакванията, че стандартът на живот ще се повиши бързо и ще достигне средните нива за ЕС за относително кратък период от време. До 2022 г. конвергенцията достигна 62% от средния БВП на глава от населението в ЕС по паритет на покупателната способност, но страната остана най-бедната страна-членка. След поредица от външни кризи — включително европейската дългова криза, пандемията от Covid-19 и нахлуването на Русия в Украйна — притокът на чуждестранни инвестиции пресъхна и напредъкът на реформите се забави, забавяйки темпа на сближаване на доходите с тези в ЕС.

За да се постигнат средните нива на доходи в ЕС в рамките на 15 години са необходими амбициозни реформи и прилагане на политики за стимулиране на растежа в краткосрочен план. Тези политики включват справяне със слабостите на институциите и управлението, осигуряване на лоялна конкуренция за повишаване на ефективността на фирмите и разширяване на частния сектор, съчетани с инвестиции в уменията на хората. Успоредно с това страната трябва да се справи с устойчивите неравенства, включително неравенството в доходите, но също и неравенството във възможностите.

Последна актуализация: 9 април, 2024

Стратегия

От откриването на офиса в България преди повече от 30 години, Световната банка изгради стабилно партньорство със страната.

През последните три десетилетия Световната банка е предоставила 3,3 милиарда щатски долара финансиране, разпределено в 45 операции. Като цяло подкрепата на Световната банка през годините е насочена към трансформиране на икономиката от централизирана и планирана в отворена и пазарна икономика на държава-членка на ЕС с доходи над средните. 

В усилията си за реформи България ангажира Групата на Световната банка в стратегически области от своя дневен ред за развитие. Правителството в партньорството си с Групата на Световната банка насърчава политики за преодоляване на институционалните слабости и подобряване на предоставянето на публични услуги.

ОСНОВНИ АНГАЖИМЕНТИ

Партньорството с България се характеризира с познания и консултантски услуги, предоставени под формата на споразумения за Консултантски услуги срещу заплащане (КУЗ), финансирани от европейските фондове.

През 2022 г. беше подписано ново Рамково споразумение за възмездни консултантски услуги, което позволява на правителството на България да се възползва от глобалните знания и опит на Световната банка в програмния период на ЕС 2021 – 2027 г. В момента има две действащи споразумения за предоставяне на консултантски услуги и още три в процес на подготовка в областта на електронното управление, транспорта и енергетиката.

Последната Рамка за партньорство на страната (CPF) за България беше одобрена от Борда на директорите на СБ през май 2016 г. и обхващаше период от шест години, който съвпадна с програмния цикъл на ЕС.

Новата Стратегия за партньорство на Групата на Световната банка за България се очаква да бъде представена за одобрение от Борда на директорите в следващите месеци. Ангажиментът на банката ще се фокусира върху мерки и идеи за политики за превръщането на България в зелена, устойчива и производителна икономика, която предоставя равни възможности за всички. Партньорството се основава на целите в Националния план за възстановяване и устойчивост (NRRP) и има за цел да завърши неприключилите реформи, отключвайки потенциала за растеж на страната. 

Последна актуализация: 9 април, 2024

Икономика 

АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ

Въпреки стагнацията в някои от ключовите експортни пазари за страната, България успя да задържи растежа си на положителна територия през 2023 благодарение на стабилното частно протребление. Въпреки това икономическата експанзия за забави до 1,8% през 2023 тъй като силното потребление на домакинствата беше засенчено от стагнираните правителствени разходи и спад на брутното капиталообразуване.

Забавянето на икономическата активност доведе до умерен спад на заетостта през втората половина на годината. Въпреки това растежът на средната реална заплата се доближи до 5 процента за 2023 г., надвишавайки растежа на производителността на труда и подхранвайки опасенията относно конкурентоспособността на страната.

След 2022 г., когато България регистрира един от най-високите нива на инфлация в ЕС, ръстът на потребителските цени се забави през 2023 г. Въпреки това намаляването на инфлацията беше бавно и средната годишна инфлация достигна 15-годишен връх от 9,5 процента през 2023 г.

Фискалната позиция остава стабилна. Прогнозите на Световната банка показват, че на начислена основа фискалният дефицит е достигнал 2,4 процента от БВП през 2023 г., или под тавана от Маастрихт от 3 процента. Конвергентният доклад на Европейската комисия за готовността на България за присъединяване към еврозоната се очаква през юни 2024 г. За момента инфлацията остава единственият предизвикателен критерий от Маастрихт за присъединяване, но разликата между действителните темпове на инфлация и линейния бенчмарк се свива бързо.

ИЗГЛЕДИ

Растежът на икономиката се очаква да се засили през 2024-2025 г. с очакваното възстановяване в еврозоната. Въпреки това правителството отложи фискалната консолидация и си постави цел за фискален дефицит от 3 процента (на парична база) за 2024 г. на фона на амбициозна програма за капиталови разходи.

Дори банковият сектор да остане стабилен и високопечеливш, продължаващата кредитна експанзия – отразена от строителния бум – подхранва опасенията за натрупването на кредитен балон в строителството. Последното може да доведе до болезнена корекция и увеличаване на необслужваните кредити в бъдеще.

Последна актуализация: 9 април, 2024