По-голямо равенство във възможностите за образование днес означава по-силна икономика и по-богато общество утре.

Споделяното в продължение на много години разбиране, че успехът в живота и кариерата зависи от получаване на диплома за висше образование, вече далеч не е доминиращо. Успехът днес изисква обучение през целия живот и адаптация към бързите промени на световната икономика, технологии и пазари на труда. Успехът днес повече от всякога зависи от т. н. меки умения - постоянство, способност за работа в екип и яснота в общуването - в допълнение към езиковата и математическата грамотност. Основата на меките умения, обаче, се поставя през първите 7 години от човешкия живот, ето защо посещаването на детска градина е също толкова важно колкото и доброто висше образование.

В редица изследвания на Световната банка се посочва, че неравнопоставеността в областта на образованието в България се проявява от ранна възраст, тъй като твърде малко деца в неравностойно положение се възползват от възможността да посещават ясли, детски градини и предучилищни образователни програми. Същевременно глобалните изследвания доказват, че чрез качествени мерки за ранно детско развитие може ефективно да бъде прекъсната веригата на предаване на бедността от едно поколение на следващо (лошо образование при родителите - лоши работни места и дългосрочната безработица - по-ниско или липса на образование при децата - лоши работни места и безработица).

Конкретно за България, данните от тестовете по Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) за 2012 г. показват, че удължаването на предучилищното образование на деца в неравностойно положение с една година води до подобряване на резултатите от тестовете, равняващо се на половин година допълнително обучение. Това е валидно в още по-голяма степен за децата от малцинствата и социално слабите семейства – повече време за социализация и общуване в българска езикова среда в детските градини ще ги направи по-подготвени за училище, ще им помогне да развият по-добри когнитивни и социални умения и ще допринесе за намаляване броя на отпадащите от училище по-късно в процеса на тяхното образование.

Публикуван неотдавна доклад на Световната банка разкрива, че България е страната с най-малко справедлива училищна образователна система в Европейския съюз и сред държавите от Европа и Централна Азия. Докато други страни прилагат образователни политики, имащи за цел да намалят различията в образователните резултати на учениците живеещи в по-бедни и по-богати региони, редица особености на българската образователна система очертават тенденция към увеличаване на социалните и икономически неравенства сред учениците.

Преди демократичните промени през 1989 г. България поддържаше елитарна система на висше образование, при която за университетските програми бяха избирани най-добрите и най-талантливите. Системата на средно образование беше насочена към производство на нужните таланти чрез създаване на малък брой силно избирателни държавни училища, които предлагаха програми за обучение по чужди езици и математика за напреднали.

В днешно време, с членството на България в Европейския съюз, записването за висше образование стана масово, но най-ярките таланти, завършили въпросните „елитни“ гимназии избират да следват в университети извън България. Останалата част от зрелостниците идват от ниско-ефективни училища, където между 56 и 60 процента от учениците са функционално неграмотни. Именно те остават в страната и се вливат в пазара на труда или в българските университети. Ситуацията допълнително се усложнява от широко разпространената представа, че висшето образование в България се отличава с лошо качество и ниско ниво на съответствие.

Българските университети са изправени пред висока степен на неудовлетвореност, тъй като близо 85 процента от завършилите са недоволни от качеството на полученото образование, учебните планове са остарели, а придобитите знания и умения са без реално практическо приложение. Световната банка направи оценка на основните предизвикателства пред осигуряването на качество, управлението и финансирането на висшето образование в България в доклад, послужил за информирано разработване на национална стратегия за сектора на висшето образование през следващите седем години.

Световната банка има четири важни послания към политиците, които биха могли да имат трансформиращ ефект:

Първо, България може да подобри образователните резултати на децата от семейства в неравностойно положение чрез разширяване на участието им в приобщаващи и качествени програми за образование в ранна детска възраст. Това включва действия в две направления: (а) задължително и безплатно предучилищно образование за всички деца на възраст от 3 до 6 години и прилагане на допълнителни мерки за постигане на пълноправно участие на ромските и други уязвими деца в предучилищното образование за период от най-малко три години преди постъпване в началната образователна степен; (б) разширяване на обхвата и качеството на предоставяните услуги в обществените детски заведения за деца от 0 до 3-годишна възраст, с приоритетна насоченост към уязвимите деца и техните родители.

Второ, по-голяма равнопоставеност и качество в основното образование могат да бъдат постигнати по два различни пътя, които не са непременно взаимно изключващи се. Една от възможностите пред България е въвеждане на финансово добре обезпечена програма за широка подкрепа на ниско-ефективните училища и училищата в слабо развитите райони, при осигуряване на всички предпоставки и ресурси, необходими за привеждане на тези училища на равни начала с високо-ефективните училища. Това ще изисква целенасочени действия за подобряване на учебните програми и гарантиране на възможност слабо представящите се училища да се възползват от учителите с най-високи постижения в страната. В България, обаче, високо-ефективните училища показват изключителни резултати, наред с останалото, и защото са в състояние да избират измежду най-добрите ученици. За справяне с този проблем, вторият път на реформи може да изисква структурни промени в образователната система, чрез които насочването на учениците въз основа на техните способности към профилирани, общообразователни и професионални пътеки да се отложи за по-късен етап от обучението. Подобна реформа ще намали стратификацията в училище, възникваща вследствие на концентрацията на ученици със сходен социално-икономически статус и ще стесни разликите в резултатите на училищата. Ще се задълбочи позитивния ефект на добре представящите се ученици върху техните съученици с по-лоши резултати в резултат на формирането на по-голямо разнообразие от умения и способности сред учениците в един клас, а това ще улесни прилагането на по-ефективни стратегии за преподаване и учене, целящи подобряване на резултатите от обучението. И накрая, тази структурна промяна ще увеличи възможността на учениците да се обучават по общообразователни програми (за разлика от настоящите професионални учебни програми, които предлагат 20 на сто по-малко общообразователно съдържание), като по този начин ще се даде възможност за по-добро формиране на общи и основни умения, както се посочва в публикуван неотдавна доклад на Световната банка за развитието на работната сила.

„България има нужда от висококвалифицирана, адаптивна работна сила, която е способна да увеличи производителността на страната в условията на бързо застаряващо население и бързо променящи се технологии и нужди на пазара на труда“, казва Пламен Данчев, специалист по въпросите на образованието в Постоянното представителство на Световната банка за България.

Трето, за подобряване на качеството и ефективността на преподаване са необходими промени в политиката по отношение на учителите. Голяма част от сега практикуващите учители ще се пенсионират през следващото десетилетие. Възникването на свободни работни места в резултат на тяхното пенсиониране изисква разработване и прилагане на цялостна политика за учителите, която да обхваща новите участници в професията. Според едно изследване на Световната банка по темата за учителите в България, подобна политика би могла да включва стимули за привличане на най-добрите студенти към педагогическите програми на университетите; повишаване на стандартите и качеството на университетските педагогически програми, както и на програмите за обучение и квалификация на учителите преди встъпване в длъжност и в процеса на работа; приемане на нова рамка за трудово възнаграждение на учителите, която да даде възможност за привличане и задържане в преподавателската професия на най-добрите и най-талантливите, както и предоставяне на допълнителни стимули за учителите с високи постижения в трудни за попълване училища.

И накрая, по отношение на учебната програма, българските училища биха спечелили от по-голяма автономия на програмите и методите на преподаване и от поставянето на по-силен акцент върху способностите  на децата да учат, а не просто върху заучаването на определени факти, както и върху твърде ранното насочване на учениците към професионално обучение. България може да се възползва от опита на страни с високи постижения като Полша, където реформите доведоха до безпрецедентно подобряване на представянето на полските ученици на теста PISA. Според проф. Збигнев Марчиняк, бивш заместник-държавен секретар в Министерството на националното образование на Полша, двигател на успехите в неговата страна са били смелите образователни реформи, осъществени с големи, трудно-обратими крачки, довели до значителни подобрения при учениците с най-ниски резултати. Проф. Марчиняк посети България през октомври и сподели опита си по време на среща с представители на ключови заинтересовани страни в България.